¹В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

¹И онај дан изишавши Исус из куће сеђаше крај мора.

²И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

²И сабраше се око Њега људи многи, тако да мора ући у лађу и сести; а народ сав стајаше по брегу.

³И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

³И Он им казива много у причама говорећи: Гле, изиђе сејач да сеје.

⁴и като сееше някои[ зърна] паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

⁴И кад сејаше, једна зрна падоше крај пута, и дођоше птице и позобаше их;

⁵А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁵А друга падоше на каменита места, где не беше много земље, и одмах изникоше; јер не беше у дубину земље.

⁶а като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

⁶И кад обасја сунце, повенуше, и будући да немаху жила, посахнуше.

⁷Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

⁷А друга падоше у трње, и нарасте трње, и подави их.

⁸А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

⁸А друга падоше на земљу добру, и доношаху род, једно по сто, а једно по шездесет, а једно по тридесет.

⁹Който има уши [да слуша], нека слуша.

⁹Ко има уши да чује нека чује.

¹⁰Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

¹⁰И приступивши ученици рекоше Му: Зашто им говориш у причама?

¹¹А Той в отговор им каза: [Защото] на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

¹¹А Он одговарајући рече им: Вама је дано да знате тајне царства небеског, а њима није дано.

¹²Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

¹²Јер ко има, даће му се, и претећи ће му; а који нема, узеће му се и оно што има.

¹³Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

¹³Зато им говорим у причама, јер гледајући не виде, и чујући не чују нити разумеју.

¹⁴На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: "С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

¹⁴И збива се на њима пророштво Исаијино, које говори: Ушима ћете чути, и нећете разумети; и очима ћете гледати, и нећете видети.

¹⁵Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля".

¹⁵Јер је одрвенило срце ових људи, и ушима тешко чују, и очи су своје затворили да како не виде очима, и ушима не чују, и срцем не разумеју, и не обрате се да их исцелим.

¹⁶А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

¹⁶А благо вашим очима што виде, и ушима вашим што чују.

¹⁷Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

¹⁷Јер вам кажем заиста да су многи пророци и праведници желели видети шта ви видите, и не видеше; и чути шта ви чујете, и не чуше.

¹⁸Вие, прочее, чуйте [какво значи] притчата за сеяча.

¹⁸Ви пак чујте причу о сејачу:

¹⁹При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя.

¹⁹Свакоме који слуша реч о царству и не разуме, долази нечастиви и краде посејано у срцу његовом: то је око пута посејано.

²⁰А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

²⁰А на камену посејано то је који слуша реч и одмах с радости прими је,

²¹корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

²¹Али нема корена у себи, него је непостојан, па кад буде до невоље или га потерају речи ради, одмах удари натраг.

²²А посеяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

²²А посејано у трњу то је који слуша реч, но брига овог света и превара богатства загуше реч, и без рода остане.

²³А посеяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

²³А посејано на доброј земљи то је који слуша реч и разуме, који дакле и род рађа, и доноси један по сто, а један по шездесет, а један по тридесет.

²⁴Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

²⁴Другу причу каза им говорећи: Царство је небеско као човек који посеја добро семе у пољу свом,

²⁵но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

²⁵А кад људи поспаше, дође његов непријатељ и посеја кукољ по пшеници, па отиде.

²⁶И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

²⁶А кад ниче усев и род донесе, онда се показа кукољ.

²⁷А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?

²⁷Тада дођоше слуге домаћинове и рекоше му: Господару! Ниси ли ти добро семе сејао на својој њиви? Откуда дакле кукољ?

²⁸Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

²⁸А он рече им: Непријатељ човек то учини. А слуге рекоше му: Хоћеш ли дакле да идемо да га почупамо?

²⁹А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

²⁹А он рече: Не; да не би чупајући кукољ почупали заједно с њиме пшеницу.

³⁰Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

³⁰Оставите нека расте обоје заједно до жетве; и у време жетве рећи ћу жетеоцима: Саберите најпре кукољ, и свежите га у снопље да га сажежем; а пшеницу свезите у житницу моју.

³¹Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

³¹Другу причу каза им говорећи: Царство је небеско као зрно горушичино које узме човек и посеје на њиви својој,

³²което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

³²Које је истина најмање од свију семена, али кад узрасте, веће је од свега поврћа, и буде дрво да птице небеске долазе, и седају на његовим гранама.

³³Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

³³Другу причу каза им: Царство је небеско као квасац који узме жена и метне у три копање брашна док све не ускисне.

³⁴Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

³⁴Све ово у причама говори Исус људима, и без приче ништа не говораше им:

³⁵за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: - "Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света".

³⁵Да се збуде шта је казао пророк говорећи: Отворићу у причама уста своја, казаћу сакривено од постања света.

³⁶Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

³⁶Тада остави Исус људе, и дође у кућу. И приступише к Њему ученици Његови говорећи: Кажи нам причу о кукољу на њиви.

³⁷А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

³⁷А Он одговарајући рече им: Који сеје добро семе оно је Син човечији;

³⁸нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

³⁸А њива је свет; а добро семе синови су царства, а кукољ синови су зла;

³⁹неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

³⁹А непријатељ који га је посејао јесте ђаво; а жетва је последак овог века; а жетеоци су анђели.

⁴⁰И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

⁴⁰Као што се дакле кукољ сабира, и огњем сажиже, тако ће бити на крају овог века.

⁴¹Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

⁴¹Послаће Син човечији анђеле своје, и сабраће из царства Његовог све саблазни и који чине безакоње.

⁴²и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁴²И бациће их у пећ огњену: онде ће бити плач и шкргут зуба.

⁴³Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

⁴³Тада ће се праведници засјати као сунце у царству Оца свог. Ко има уши да чује нека чује.

⁴⁴Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

⁴⁴Још је царство небеско као благо сакривено у пољу, које нашавши човек сакри и од радости зато отиде и све што има продаде и купи поље оно.

⁴⁵Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

⁴⁵Још је царство небеско као човек трговац који тражи добар бисер,

⁴⁶и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

⁴⁶Па кад нађе једно многоцено зрно бисера, отиде и продаде све што имаше и купи га.

⁴⁷Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира[ риби] от всякакъв вид,

⁴⁷Још је царство небеско као мрежа која се баци у море и заграби од сваке руке рибе;

⁴⁸и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

⁴⁸Која кад се напуни, извукоше је на крај, и седавши, избраше добре у судове, а зле бацише напоље.

⁴⁹Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

⁴⁹Тако ће бити на полетку века: изићи ће анђели и одлучиће зле од праведних.

⁵⁰и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

⁵⁰И бациће их у пећ огњену: онде ће бити плач и шкргут зуба.

⁵¹[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

⁵¹Рече им Исус: Разуместе ли ово? Рекоше Му: Да, Господе.

⁵²А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

⁵²А Он им рече: Зато је сваки књижевник који се научио царству небеском као домаћин који износи из клети своје ново и старо.

⁵³Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

⁵³И кад сврши Исус приче ове, отиде оданде.

⁵⁴И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и тия велики дела?

⁵⁴И дошавши на постојбину своју, учаше их по зборницама њиховим тако да Му се дивљаху, и говораху: Откуд овоме премудрост ова и моћи?

⁵⁵Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Иосиф, Симон и Юда?

⁵⁵Није ли ово дрводељин син? Не зове ли се мати његова Марија, и браћа његова Јаков, и Јосија, и Симон, и Јуда?

⁵⁶И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

⁵⁶И сестре његове нису ли све код нас? Откуд њему ово све?

⁵⁷И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

⁵⁷И саблажњаваху се о Њега. А Исус рече им: Нема пророка без части осим на постојбини својој и у дому свом.

⁵⁸И не извърши там много велики дела, поради неверието им.

⁵⁸И не створи онде чудеса многих за неверство њихово.