¹В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, [който се носеше] за Исуса;

¹У то време дође глас до Ирода четворовласника о Исусу;

²и рече на слугите си: Тоя е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.

²И рече слугама својим: То је Јован крститељ; он устаде из мртвих, и зато чини чудеса.

³Защото Ирод беше хванал Иоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брат си Филипа;

³Јер Ирод ухвати Јована, свеза га и баци у тамницу Иродијаде ради жене Филипа брата свог.

⁴понеже Иоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

⁴Јер му говораше Јован: Не можеш ти ње имати.

⁵И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.

⁵И хтеде да га убије, али се побоја народа; јер га држаху за пророка.

⁶А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред [събраните] и угоди на Ирода.

⁶А кад беше дан рођења Иродовог, игра кћи Иродијадина пред њима и угоди Ироду.

⁷Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.

⁷Зато и с клетвом обећа јој дати шта год заиште.

⁸А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя.

⁸А она научена од матере своје: Дај ми, рече, овде на кругу главу Јована крститеља.

⁹Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.

⁹И забрину се цар; али клетве ради и оних који се гошћаху с њим, заповеди јој дати.

¹⁰И прати да обезглавят Иоана в тъмницата.

¹⁰И посла те посекоше Јована у тамници.

¹¹И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.

¹¹И донесоше главу његову на кругу, и дадоше девојци, и однесе је матери својој.

¹²А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.

¹²И дошавши ученици његови, узеше тело његово и укопаше га; и дођоше Исусу те јавише.

¹³И Исус, като чу [това], оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.

¹³И чувши Исус, отиде оданде у лађи у пусто место насамо. А кад то чуше људи, идоше за Њим пешице из градова.

¹⁴И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.

¹⁴И изашавши Исус виде многи народ, и сажали му се за њих, и исцели болеснике њихове.

¹⁵А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

¹⁵А пред вече приступише к Њему ученици Његови говорећи: Овде је пусто место, а доцкан је већ; отпусти народ нека иде у села да купи себи хране.

¹⁶А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.

¹⁶А Исус рече им: Не треба да иду; подајте им ви нека једу.

¹⁷А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

¹⁷А они рекоше Му: Немамо овде до само пет хлебова и две рибе.

¹⁸А Той рече: Донесете ги тук при Мене.

¹⁸А Он рече: Донесите ми их овамо.

¹⁹Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.

¹⁹И заповеди народу да поседају по трави; па узе оних пет хлебова и две рибе, и погледавши на небо благослови, и преломивши даде ученицима својим, а ученици народу.

²⁰И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.

²⁰И једоше сви, и наситише се, и накупише комада што претече дванаест котарица пуних.

²¹А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.

²¹А оних што су јели беше људи око пет хиљада, осим жена и деце.

²²И на часа [Исус] накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.

²²И одмах натера Исус ученике своје да уђу у лађу и напред да иду на оне стране док Он отпусти народ.

²³И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.

²³И отпустивши народ попе се на гору сам да се моли Богу. И увече беше онде сам.

²⁴А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.

²⁴А лађа беше насред мора у невољи од валова, јер беше противан ветар.

²⁵А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

²⁵А у четврту стражу ноћи отиде к њима Исус идући по мору.

²⁶И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.

²⁶И видевши Га ученици по мору где иде, поплашише се говорећи: То је утвара; и од страха повикаше.

²⁷А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.

²⁷А Исус одмах рече им говорећи: Не бојте се; ја сам, не плашите се.

²⁸И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

²⁸А Петар одговарајући рече: Господе! Ако си Ти, реци ми да дођем к Теби по води.

²⁹А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.

²⁹А Он рече: Ходи. И изишавши из лађе Петар иђаше по води да дође к Исусу.

³⁰Но като виждаше вятъра [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!

³⁰Но видећи ветар велики уплаши се, и почевши се топити, повика говорећи: Господе, помагај!

³¹И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?

³¹И одмах Исус пруживши руку ухвати Петра, и рече му: Маловерни! Зашто се посумња?

³²И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

³²И кад уђоше у лађу, преста ветар.

³³А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.

³³А који беху у лађи приступише и поклонише Му се говорећи: Ваистину Ти си Син Божји.

³⁴И като преминаха [езерото], дойдоха в генисаретската земя.

³⁴И прешавши дођоше у земљу генисаретску.

³⁵И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;

³⁵И познавши Га људи из оног места, послаше по свој оној околини, и донесоше к Њему све болеснике.

³⁶и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

³⁶И мољаху Га да се само дотакну скута од Његове хаљине; и који се дотакоше оздравише.