¹Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:

¹Тада приступише к Исусу књижевници и фарисеји од Јерусалима говорећи:

²Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.

²Зашто ученици твоји преступају обичаје старих? Јер не умивају руке своје кад хлеб једу.

³А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?

³А Он одговарајући рече им: Зашто и ви преступате заповест Божју за обичаје своје?

⁴Защото Бог каза: "Почитай баща си и майка си"; и - "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

⁴Јер Бог заповеда говорећи: Поштуј оца и матер; и који опсује оца или матер смрћу да умре.

⁵Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу,

⁵А ви кажете: Ако који рече оцу или матери: Прилог је чим бих ти ја могао помоћи;

⁶- той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума.

⁶Може и да не поштује оца свог или матере. И укидосте заповест Божју за обичаје своје.

⁷Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: -

⁷Лицемери! Добро је за вас пророковао Исаија говорећи:

⁸"Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.

⁸Ови људи приближавају се к мени устима својим, и уснама поштују ме; а срце њихово далеко стоји од мене.

⁹Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават [за] поучения човешки заповеди".

⁹Но залуду ме поштују учећи наукама и заповестима људским.

¹⁰И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте!

¹⁰И дозвавши људе, рече им: Слушајте и разумите.

¹¹Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека.

¹¹Не погани човека шта улази у уста; него шта излази из уста оно погани човека.

¹²Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?

¹²Тада приступише ученици Његови и рекоше Му: Знаш ли да фарисеји чувши ту реч саблазнише се?

¹³А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.

¹³А Он одговарајући рече: Свако дрво које није усадио Отац мој небески, искорениће се.

¹⁴Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата.

¹⁴Оставите их: они су слепе вође слепцима; а слепац слепца ако води, оба ће у јаму пасти.

¹⁵Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча.

¹⁵А Петар одговарајући рече Му: Кажи нам причу ову.

¹⁶А Той каза: И вие ли сте още без разумение.

¹⁶А Исус рече: Еда ли сте и ви још неразумни?

¹⁷Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода?

¹⁷Зар још не знате да све што улази у уста у трбух иде, и избацује се напоље?

¹⁸А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека.

¹⁸А шта излази из уста из срца излази, и оно погани човека.

¹⁹Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.

¹⁹Јер од срца излазе зле мисли, убиства, прељубе, курварства, крађе, лажна сведочанства, хуле на Бога.

²⁰Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

²⁰И ово је што погани човека, а неумивеним рукама јести не погани човека.

²¹И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.

²¹И изишавши оданде Исус отиде у крајеве тирске и сидонске.

²²И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.

²²И гле, жена Хананејка изађе из оних крајева, и повика к Њему говорећи: Помилуј ме Господе сине Давидов! Моју кћер врло мучи ђаво.

²³Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.

²³А Он јој не одговори ни речи. И приступивши ученици Његови мољаху Га говорећи: Отпусти је, како виче за нама.

²⁴А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.

²⁴А Он одговарајући рече: Ја сам послан само к изгубљеним овцама дома Израиљевог.

²⁵А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.

²⁵А она приступивши поклони Му се говорећи: Господе помози ми!

²⁶Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.

²⁶А Он одговарајући рече: Није добро узети од деце хлеб и бацити псима.

²⁷А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.

²⁷А она рече: Да, Господе, али и пси једу од мрва што падају с трпезе њихових господара.

²⁸Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

²⁸Тада одговори Исус, и рече јој: О жено! Велика је вера твоја; нека ти буде како хоћеш. И оздрави кћи њена од оног часа.

²⁹И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.

²⁹И отишавши Исус оданде, дође к мору галилејском, и попевши се на гору, седе онде.

³⁰И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;

³⁰И приступише к Њему људи многи који имаху са собом хромих, слепих, немих, узетих и других многих, и положише их к ногама Исусовим, и исцели их,

³¹така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

³¹Тако да се народ дивљаше, видећи неме где говоре, узете здраве, хроме где иду, и слепе где гледају; и хвалише Бога Израиљевог.

³²А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.

³²А Исус дозвавши ученике своје рече: Жао ми је овог народа, јер већ три дана стоје код мене и немају шта јести; а нисам их рад отпустити гладне да не ослабе на путу.

³³Учениците Му казаха: Отгде [да имаме] в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?

³³И рекоше Му ученици Његови: Откуда нам у пустињи толики хлеб да се насити толики народ?

³⁴Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.

³⁴И рече им Исус: Колико хлебова имате? А они рекоше: Седам, и мало рибице.

³⁵Тогава заповяда на народа да насядат на земята.

³⁵И заповеди народу да поседају по земљи.

³⁶И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.

³⁶И узевши оних седам хлебова и рибе, и давши хвалу, преломи, и даде ученицима својим, а ученици народу.

³⁷И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.

³⁷И једоше сви, и наситише се; и накупише комада што претече седам котарица пуних.

³⁸А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

³⁸А оних што су јели беше четири хиљаде људи, осим жена и деце.

³⁹И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.

³⁹И отпустивши народ уђе у лађу, и дође у околине магдалске.