¹Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при [Исуса], и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето.

¹И приступише к Њему фарисеји и садукеји, и кушајући Га искаху да им покаже знак с неба.

²А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;

²А Он одговарајући рече им: Увече говорите: Биће ведро; јер је небо црвено.

³а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!

³И ујутру: Данас ће бити ветар, јер је небо црвено и мутно. Лицемери! Лице небеско умете познавати, а знаке времена не можете познати?

⁴Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но [друго] знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророка) Иона. И остави ги и си отиде.

⁴Род зли и курварски тражи знак, и знак неће му се дати осим знака Јоне пророка. И оставивши их отиде.

⁵А учениците, които минаха на отвъдната страна, забравиха да вземат хляб.

⁵И полазећи ученици Његови на оне стране заборавише узети хлеба.

⁶И Исус им рече: Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.

⁶А Исус рече им: Чувајте се квасца фарисејског и садукејског.

⁷И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото не сме взели хляб.

⁷А они мишљаху у себи говорећи: То је што нисмо хлеба узели.

⁸А Исус, като разбра това, рече: Маловери, защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?

⁸А Исус разумевши рече им: Шта мислите у себи, маловерни, што хлеба нисте узели?

⁹Още ли не разбирате, нито помните петте хляба на петте хиляди души, и колко коша събрахте?

⁹Зар још не разумете нити памтите пет хлебова на пет хиљада, и колико котарица накуписте?

¹⁰нито седемте хляба на четирите хиляди души, и колко кошници събрахте?

¹⁰Ни седам хлебова на четири хиљаде, и колико котарица накуписте?

¹¹Как не разбирате, че не заради хляб ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?

¹¹Како не разумете да вам не рекох за хлебове да се чувате квасца фарисејског и садукејског?

¹²Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебен квас но от учението на фарисеите и садукеите.

¹²Тада разумеше да не рече квасца хлебног да се чувају, него науке фарисејске и садукејске.

¹³А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?

¹³А кад дође Исус у околине Ћесарије Филипове, питаше ученике своје говорећи: Ко говоре људи да је Син човечији?

¹⁴А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците.

¹⁴А они рекоше: Једни говоре да си Јован крститељ, други да си Илија, а други Јеремија, или који од пророка.

¹⁵Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?

¹⁵Рече им Исус: А ви шта мислите ко сам ја?

¹⁶Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}, Син на живия Бог.

¹⁶А Симон Петар одговори и рече: Ти си Христос, Син Бога Живога.

¹⁷Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.

¹⁷И одговарајући Исус рече му: Благо теби, Симоне сине Јонин! Јер тело и крв нису то теби јавили, него Отац мој који је на небесима.

¹⁸Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър {Значи: Канара} и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.

¹⁸А и ја теби кажем: ти си Петар, и на овом камену сазидаћу цркву своју, и врата паклена неће је надвладати.

¹⁹Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.

¹⁹И даћу ти кључеве од царства небеског: и шта свежеш на земљи биће свезано на небесима, и шта разрешиш на земљи биће разрешено на небесима.

²⁰Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е [Исус] Христос.

²⁰Тада запрети Исус ученицима својим да ником не казују да је Он Христос.

²¹От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

²¹Отада поче Исус казивати ученицима својим да Њему ваља ићи у Јерусалим, и много пострадати од старешина и од главара свештеничких и књижевника, и да ће Га убити, и трећи дан да ће устати.

²²Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.

²²И узевши Га Петар поче Га одвраћати говорећи: Боже сачувај! Неће то бити од тебе.

²³А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.

²³А Он обрнувши се рече Петру: Иди од мене сотоно; ти си ми саблазан; јер не мислиш шта је Божје него људско.

²⁴Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и [така] нека Ме последва.

²⁴Тада Исус рече ученицима својим: Ако ко хоће за мном ићи, нека се одрекне себе, и узме крст свој и иде за мном.

²⁵Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; [и така до края на главата.]} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.

²⁵Јер ко хоће своју душу да сачува, изгубиће је; а ако ко изгуби душу своју мене ради, наћи ће је.

²⁶Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?

²⁶Јер каква је корист човеку ако сав свет добије а души својој науди? Или какав ће откуп дати човек за своју душу?

²⁷Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.

²⁷Јер ће доћи Син човечији у слави Оца свог с анђелима својим, и тада ће се вратити свакоме по делима његовим.

²⁸Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.

²⁸Заиста вам кажем: имају неки међу овима што стоје овде који неће окусити смрт док не виде Сина човечијег где иде у царству свом.