¹И след шест дни Исус взема Петра, Якова и брата му Иоана, и ги завежда на една висока планина на саме.

¹И после шест дана узе Исус Петра и Јакова и Јована брата његовог, и изведе их на гору високу саме.

²И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.

²И преобрази се пред њима, и засја се лице Његово као сунце а хаљине Његове постадоше беле као светлост.

³И, ето, явиха им се Моисей и Илия, които се разговаряха с Него.

³И гле, указаше им се Мојсије и Илија, који с Њим говораху.

⁴И Петър проговори, казвайки на Исуса: Господи, добре е да сме тука; ако искаш, аз ще направя тука три скинии {Шатри.}, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия.

⁴А Петар одговарајући рече Исусу: Господе! Добро нам је овде бити; ако хоћеш да начинимо овде три сенице: Теби једну, а Мојсију једну, а једну Илији.

⁵А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте.

⁵Док он још говораше, гле, облак сјајан заклони их; и гле, глас из облака говорећи: Ово је Син мој љубазни, који је по мојој вољи; Њега послушајте.

⁶И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си, и много се уплашиха.

⁶И чувши ученици падоше ничице, и уплашише се врло.

⁷А Исус се приближи при тях, допря се до тях, и рече: Станете, не бойте се.

⁷И приступивши Исус дохвати их се, и рече: Устаните, и не бојте се.

⁸И те, като подигнаха очи, не видяха никой, освен Исуса сам.

⁸А они подигнувши очи своје никога не видеше до Исуса самог.

⁹И като слизаха от планината Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, докле Човешкият син не възкръсне от мъртвите.

⁹И силазећи с горе заповеди им Исус говорећи: Ником не казујте шта сте видели док Син човечији из мртвих не устане.

¹⁰Учениците Му го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде?

¹⁰И запиташе Га ученици Његови говорећи: Зашто дакле књижевници кажу да Илија најпре треба да дође?

¹¹А Той в отговор рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко.

¹¹А Исус одговарајући рече им: Илија ће доћи најпре и уредити све.

¹²Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.

¹²Али вам кажем да је Илија већ дошао, и не познаше га; него учинише с њиме шта хтеше: тако и Син човечији треба да пострада од њих.

¹³Тогава учениците разбраха, че им говореше за Иоана Кръстителя.

¹³Тада разумеше ученици да им говори за Јована крститеља.

¹⁴И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза:

¹⁴И кад дођоше к народу, приступи к Њему човек клањајући Му се,

¹⁵Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата.

¹⁵И говорећи: Господе! Помилуј сина мог; јер о мени бесни и мучи се врло; јер много пута пада у ватру, и много пута у воду.

¹⁶И доведох го при Твоите ученици но те не можаха да го изцелят.

¹⁶И доведох га ученицима Твојим, и не могоше га исцелити.

¹⁷Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене.

¹⁷А Исус одговарајући рече: О роде неверни и покварени! Докле ћу бити с вама? Докле ћу вас трпети? Доведите ми га амо.

¹⁸И Исус смъмра беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.

¹⁸И запрети му Исус; и ђаво изиђе из њега, и оздрави момче од оног часа.

¹⁹Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?

¹⁹Тада приступише ученици к Исусу и насамо рекоше Му: Зашто га ми не могасмо изгнати?

²⁰Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.

²⁰А Исус рече им: За неверство ваше. Јер вам кажем заиста: ако имате вере колико зрно горушичино, рећи ћете гори овој: Пређи одавде тамо, и прећи ће, и ништа неће вам бити немогуће.

²¹[А тоя род не излиза, освен с молитва и пост].

²¹А овај се род изгони само молитвом и постом.

²²И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците,

²²А кад су ходили по Галилеји, рече им Исус: Предаће се Син човечији у руке људске;

²³и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те се наскърбиха твърде много.

²³И убиће Га, и трећи дан устаће. И невесели беху врло.

²⁴А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми?

²⁴А кад дођоше у Капернаум, приступише к Петру они што купе дидрахме, и рекоше: Зар ваш учитељ неће дати дидрахме?

²⁵Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? земните царе от кои събират данък или налог? от своите ли хора, или от чужденците?

²⁵Петар рече: Хоће. И кад уђе у кућу, претече га Исус говорећи: Шта мислиш Симоне? Цареви земаљски од кога узимају порезе и хараче, или од својих синова или од туђих?

²⁶А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни.

²⁶Рече Њему Петар: Од туђих. Рече му Исус: Дакле не плаћају синови.

²⁷Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.

²⁷Али да их не саблазнимо, иди на море, и баци удицу, и коју прво ухватиш рибу, узми је; и кад јој отвориш уста наћи ћеш статир; узми га те им подај за ме и за се.