¹В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

¹У тај час приступише к Исусу ученици говорећи: Ко је дакле највећи у царству небеском?

²А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече:

²И дозва Исус дете, и постави га међу њих,

³Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

³И рече им: Заиста вам кажем, ако се не повратите и не будете као деца, нећете ући у царство небеско.

⁴И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

⁴Који се дакле понизи као дете ово, онај је највећи у царству небеском.

⁵И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

⁵И који прими такво дете у име моје, мене прима.

⁶А който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък, и да потънеше в морските дълбочини.

⁶А који саблазни једног од ових малих који верују мене, боље би му било да се обеси камен воденични о врату његовом, и да потоне у дубину морску.

⁷Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!

⁷Тешко свету од саблазни! Јер је потребно да дођу саблазни; али тешко оном човеку кроз кога долази саблазан.

⁸Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън.

⁸Ако ли те рука твоја или нога твоја саблажњава, одсеци је и баци од себе: боље ти је ући у живот хром или кљаст, него ли с две руке и две ноге да те баце у огањ вечни.

⁹И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

⁹И ако те око твоје саблажњава, извади га и баци од себе: боље ти је с једним оком у живот ући, него с два ока да те баце у пакао огњени.

¹⁰Внимавайте да не презирате ни едно от тия малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Отца Ми, Който е на небесата.

¹⁰Гледајте да не презрете једног од малих ових; јер вам кажем да анђели њихови на небесима једнако гледају лице Оца мог небеског.

¹¹[Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото].

¹¹Јер Син човечији дође да изнађе и спасе изгубљено.

¹²Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесетте и девет, и не отива ли по бърдата да търси заблудилата се?

¹²Шта вам се чини? Кад има један човек сто оваца па зађе једна од њих, не остави ли он деведесет и девет у планини, и иде да тражи ону што је зашла?

¹³И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесетте и девет незаблудили се.

¹³И ако се догоди да је нађе, заиста вам кажем да се њој више радује него онима деведесет и девет што нису зашле.

¹⁴Също така не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един от тия малките.

¹⁴Тако није воља Оца вашег небеског да погине један од ових малих.

¹⁵И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

¹⁵Ако ли ти сагреши брат твој, иди и покарај га међу собом и њим самим; ако те послуша, добио си брата свог.

¹⁶Но ако не [те] послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

¹⁶Ако ли те не послуша, узми са собом још једног или двојицу да све речи остану на устима два или три сведока.

¹⁷И ако не послуша тях, кажи това на църквата; че ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.

¹⁷Ако ли њих не послуша, кажи цркви; а ако ли не послуша ни цркву, да ти буде као незнабожац и цариник.

¹⁸Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

¹⁸Јер вам кажем заиста: шта год свежете на земљи биће свезано на небу, и шта год разрешите на земљи биће разрешено на небу.

¹⁹Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде[ дадено] от Отца Ми, Който е на небесата.

¹⁹Још вам кажем заиста: ако се два од вас сложе на земљи у чему му драго, зашто се узмоле, даће им Отац мој који је на небесима.

²⁰Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

²⁰Јер где су два или три сабрани у име моје онде сам ја међу њима.

²¹Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли?

²¹Тада приступи к Њему Петар и рече: Господе! Колико пута ако ми сагреши брат мој да му опростим? До седам пута?

²²Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.

²²Рече њему Исус: Не велим ти до седам пута, него до седам пута седамдесет.

²³Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

²³Зато је царство небеско као човек цар који намисли да се прорачуна са својим слугама.

²⁴И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}.

²⁴И кад се поче рачунати, доведоше му једног дужника од десет хиљада таланата.

²⁵И понеже нямаше с [какво] да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга.

²⁵И будући да немаше чим платити, заповеди господар његов да га продаду, и жену његову и децу, и све што има; и да му се плати.

²⁶Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко.

²⁶Но слуга тај паде и клањаше му се говорећи: Господару! Причекај ме, и све ћу ти платити.

²⁷И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

²⁷А господару се сажали за тим слугом, пусти га и дуг опрости му.

²⁸Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което[ ми] дължиш.

²⁸А кад изиђе слуга тај, нађе једног од својих другара који му је дужан сто гроша, и ухвативши га дављаше га говорећи: Дај ми шта си дужан.

²⁹Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя.

²⁹Паде другар његов пред ноге његове и мољаше га говорећи: Причекај ме, и све ћу ти платити.

³⁰Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, [да лежи] докле изплати дълга.

³⁰А он не хте, него га одведе и баци у тамницу док не плати дуга.

³¹А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.

³¹Видевши пак другари његови тај догађај жао им би врло, и отишавши казаше господару свом сав догађај.

³²Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.

³²Тада га дозва господар његов, и рече му: Зли слуго! Сав дуг овај опростих теби, јер си ме молио.

³³Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?

³³Није ли требало да се и ти смилујеш на свог другара, као и ја на те што се смиловах?

³⁴И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите [да го изтезават] докле изплати целия дълг.

³⁴И разгневи се господар његов, и предаде га мучитељима док не плати сав дуг свој.

³⁵Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

³⁵Тако ће и Отац мој небески учинити вама, ако не опростите сваки брату свом од срца својих.