1Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея, и дойде в пределите на Юдея отвъд Иордан.
1И кад сврши Исус речи ове, отиде из Галилеје, и дође у околине јудејске преко Јордана.
2И големи множества вървяха подире Му; и Той ги изцели там.
2И за Њим идоше људи многи и исцели их онде.
3Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, изпитвайки Го, казаха: Позволено ли е на [човека] да напусне жена си по всякаква причина?
3И приступише к Њему фарисеји да Га кушају, и рекоше Му: Може ли човек пустити жену своју за сваку кривицу?
4А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който [ги] е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал:
4А Он одговарајући рече им: Нисте ли читали да је Онај који је у почетку створио човека мужа и жену створио их?
5"Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?"
5И рече: Зато оставиће човек оца свог и матер, и прилепиће се к жени својој, и биће двоје једно тело.
6Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
6Тако нису више двоје, него једно тело; а шта је Бог саставио човек да не раставља.
7Казват му: Тогава Моисей защо заповяда, [мъжът й] да [й] даде разводно писмо и да я напусне?
7Рекоше Му: Зашто дакле Мојсије заповеда да се да књига распусна, и да се пусти?
8Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е оставил да си напущате жените; но отначало не е било така.
8Рече им: Мојсије је вама допустио по тврђи вашег срца пуштати своје жене; а из почетка није било тако.
9И казвам ви: Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за нея, [когато] бъде напусната, прелюбодействува.
9Него ја вама кажем: Ако ко пусти своју жену, осим за курварство, и ожени се другом, чини прељубу; и који узме пуштеницу чини прељубу.
10Казват Му учениците: Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре да се не жени.
10Рекоше Му ученици Његови: Ако је тако човеку са женом, није се добро женити.
11А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено.
11А Он рече им: Не могу сви примити те речи до они којима је дано.
12Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
12Јер има ушкопљеника који су се тако родили из утробе материне; а има ушкопљеника које су људи ушкопили; а има ушкопљеника који су сами себе ушкопили царства ради небеског. Ко може примити нека прими.
13Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.
13Тада приведоше к Њему децу да метне руке на њих, и да се помоли Богу; а ученици забрањиваху им.
14А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
14А Исус рече: Оставите децу и не забрањујте им долазити к мени; јер је таквих царство небеско.
15И възложи ръце на тях, и замина оттам.
15И метнувши на њих руке отиде оданде.
16И ето един [момък] дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?
16И гле, неко приступивши рече Му: Учитељу благи! Какво ћу добро да учиним да имам живот вечни?
17А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.
17А Он рече му: Што ме зовеш благим? Нико није благ осим једног Бога. А ако желиш ући у живот, држи заповести.
18Казва Му: Кои? Исус рече: [Тия]: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;
18Рече Му: Које? А Исус рече: Да не убијеш; не чиниш прељубе; не украдеш; не сведочиш лажно;
19Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.
19Поштуј оца и матер; и љуби ближњег свог као самог себе.
20Момъкът Му казва: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?
20Рече Му младић: Све сам ово сачувао од младости своје; шта ми још треба?
21Исус му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.
21Рече му Исус: Ако хоћеш савршен да будеш, иди и продај све што имаш и подај сиромасима; и имаћеш благо на небу; па хајде за мном.
22Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.
22А кад чу младић реч, отиде жалостан; јер беше врло богат.
23А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство.
23А Исус рече ученицима својим: Заиста вам кажем да је тешко богатоме ући у царство небеско.
24При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
24И још вам кажем: Лакше је камили проћи кроз иглене уши него ли богатоме ући у царство Божије.
25А учениците, като чуха това, зачудиха се твърде много и думаха: Като е тъй, кой може да се спаси?
25А кад то чуше ученици, дивљаху се врло говорећи: Ко се дакле може спасити?
26А Исус[ ги] погледна и рече им: За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно.
26А Исус погледавши на њих рече им: Људима је ово немогуће, а Богу је све могуће.
27Тогава Петър в отговор Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; ние, прочее, какво ще имаме?
27Тада одговори Петар и рече Му: Ето ми смо оставили све и за Тобом идемо; шта ће дакле бити нама?
28А Исус им рече: Истина ви казвам, че във време на обновлението [на всичко], когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, тоже ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
28А Исус рече им: Заиста вам кажем да ћете ви који идете за мном, у другом рођењу, кад седе Син човечији на престолу славе своје, сешћете и ви на дванаест престола и судити над дванаест колена Израиљевих.
29И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.
29И сваки, који остави куће, или браћу, или сестре, или оца, или матер, или жену, или децу, или земљу, имена мог ради, примиће сто пута онолико, и добиће живот вечни.
30Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
30Али ће многи први бити последњи и последњи први.