¹Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

¹Јер је царство небеско као човек домаћин који ујутру рано изиђе да наима посленике у виноград свој.

²И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

²И погодивши се с посленицима по грош на дан посла их у виноград свој.

³И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

³И изишавши у трећи сат, виде друге где стоје на тргу беспослени,

⁴и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

⁴И њима рече: Идите и ви у мој виноград, и шта буде право даћу вам.

⁵Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

⁵И они отидоше. И опет изишавши у шести и девети сат, учини тако.

⁶А, като излезе около единадесетия [час], намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни?

⁶И у једанаести сат изишавши нађе друге где стоје беспослени, и рече им: Што стојите овде сав дан беспослени?

⁷Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].

⁷Рекоше му: Нико нас не најми. Рече им: Идите и ви у мој виноград, и шта буде право примићете.

⁸Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и [следваш] до първите.

⁸А кад би у вече, рече господар од винограда к приставу свом: Дозови посленике и подај им плату почевши од последњих до првих.

⁹И тъй, дойдоха [условените] около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

⁹И дошавши који су у једанаести сат најмљени примише по грош.

¹⁰А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

¹⁰А кад дођоше први, мишљаху да ће више примити: И примише и они по грош.

¹¹И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

¹¹И примивши викаху на господара.

¹²Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

¹²Говорећи: Ови последњи један сат радише, и изједначи их с нама који смо се читав дан мучили и горели.

¹³А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

¹³А он одговарајући рече једном од њих: Пријатељу! Ја теби не чиним криво; Ниси ли погодио са мном по грош?

¹⁴Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

¹⁴Узми своје па иди; А ја хоћу и овом последњем да дам као и теби.

¹⁵Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо {Гръцки: Лошо.}, защото аз съм добър?

¹⁵Или зар ја нисам властан у свом чинити шта хоћу? Зар је око твоје зло што сам ја добар?

¹⁶Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

¹⁶Тако ће бити последњи први и први последњи; јер је много званих, а мало избраних.

¹⁷И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици на саме, и по пътя им рече:

¹⁷И пошавши Исус у Јерусалим узе насамо дванаест ученика на путу, и рече им:

¹⁸Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

¹⁸Ево идем у Јерусалим, и Син човечији биће предан главарима свештеничким и књижевницима; и осудиће Га на смрт;

¹⁹и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

¹⁹И предаће Га незнабошцима да Му се ругају и да Га бију и разапну; и трећи дан устаће.

²⁰Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

²⁰Тада приступи к Њему мати синова Зеведејевих са својим синовима клањајући Му се и молећи Га за нешто.

²¹А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои два сина да седнат, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоето царство.

²¹А Он јој рече: Шта хоћеш? Рече Му: Заповеди да седу ова моја два сина, један с десне стране Теби, а један с леве стране Теби, у царству Твом.

²²А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.

²²А Исус одговарајући рече: Не знате шта тражите; можете ли пити чашу коју ћу ја пити и крстити се крштењем којим се ја крстим? Рекоше Му: Можемо.

²³Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам[, а ще се даде на ония], за които е било приготвено от Отца Ми.

²³И рече им: Чашу дакле моју испићете, и крстићете се крштењем којим се ја крстим; али да седете с десне стране мени и с леве, не могу ја дати, него коме је уготовио Отац мој.

²⁴И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

²⁴И кад чуше осталих десет ученика, расрдише се на та два брата.

²⁵Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

²⁵А Исус дозвавши их рече: Знате да кнезови народни заповедају народу, и поглавари управљају њим.

²⁶Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

²⁶Али међу вама да не буде тако; него који хоће да буде већи међу вама, да вам служи.

²⁷и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

²⁷И који хоће међу вама да буде први, да вам буде слуга.

²⁸също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

²⁸Као што ни Син човечији није дошао да Му служе, него да служи и да душу своју у откуп да за многе.

²⁹И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

²⁹И кад је излазио из Јерихона за Њим иђаше народ многи.

³⁰И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

³⁰И гле, два слепца сеђаху крај пута, и чувши да Исус пролази повикаше говорећи: Помилуј нас Господе, сине Давидов!

³¹А народът ги смъмрюваше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи сине Давидов!

³¹А народ прећаше им да ућуте; а они још већма повикаше говорећи: Помилуј нас Господе, сине Давидов!

³²И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

³²И уставивши се Исус дозва их, и рече: Шта хоћете да вам учиним?

³³Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

³³Рекоше Му: Господе, да се отворе очи наше.

³⁴А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.

³⁴И смилова се Исус, и дохвати се очију њихових, и одмах прогледаше очи њихове, и отидоше за Њим.