¹И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:

¹И кад се приближише к Јерусалиму и дођоше у Витфагу к Маслинској гори, онда Исус посла два ученика

²Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете [ги] и докарайте Ми [ги].

²Говорећи им: Идите у село што је према вама, и одмах ћете наћи магарицу привезану и магаре с њом: одрешите је и доведите ми.

³И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.

³И ако вам ко рече шта, кажите да они требају Господу: и одмах ће их послати.

⁴А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва: -

⁴А ово је све било да се збуде шта је казао пророк говорећи:

⁵"Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, Кротък и възседнал на осел И на осле, рожба на ослица".

⁵Кажите кћери Сионовој: Ево цар твој иде теби кротак, и јаше на магарцу, и магарету сину магаричином.

⁶И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;

⁶И ученици отидоше, и учинивши како им заповеди Исус.

⁷докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.

⁷Доведоше магарицу и магаре, и метнуше на њих хаљине своје, и посадише Га на њих.

⁸А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.

⁸А људи многи простреше хаљине своје по путу; а други резаху грање од дрвета и простираху по путу.

⁹А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия син! благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!

⁹А народ који иђаше пред Њим и за Њим, викаше говорећи: Осана Сину Давидовом! Благословен који иде у име Господње! Осана на висини!

¹⁰И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Тоя?

¹⁰И кад Он уђе у Јерусалим, узбуни се сав град говорећи: Ко је то?

¹¹А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет галилейски.

¹¹А народ говораше: Ово је Исус пророк из Назарета галилејског.

¹²И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:

¹²И уђе Исус у цркву Божју, и изгна све који продаваху и куповаху по цркви, и испремета трпезе оних што мењаху новце, и клупе оних што продаваху голубове.

¹³Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.

¹³И рече им: У Писму стоји: Дом мој дом молитве нека се зове; а ви начинисте од њега пећину хајдучку.

¹⁴И [някои] слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.

¹⁴И приступише к Њему хроми и слепи у цркви, и исцели их.

¹⁵А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:

¹⁵А кад видеше главари свештенички и књижевници чудеса што учини, и децу где вичу у цркви и говоре: Осана сину Давидовом, расрдише се.

¹⁶Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели [тая дума]: - "Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?"

¹⁶И рекоше Му: Чујеш ли шта ови говоре? А Исус рече им: Да! Зар нисте никад читали: Из уста мале деце и која сисају начинио си себи хвалу?

¹⁷И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.

¹⁷И оставивши их изађе напоље из града у Витанију, и заноћи онде.

¹⁸А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.

¹⁸А ујутру, враћајући се у град, огладне.

¹⁹И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.

¹⁹И угледавши смокву једну крај пута дође к њој, и не нађе ништа на њој до лишће само, и рече јој: Да никад на теби не буде рода до века. И одмах усахну смоква.

²⁰И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?

²⁰И видевши то ученици дивише се говорећи: Како одмах усахну смоква!

²¹А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.

²¹А Исус одговарајући рече им: Заиста вам кажем: ако имате веру и не посумњате, не само смоквено учинићете, него и гори овој ако кажете: Дигни се и баци се у море, биће.

²²И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

²²И све што узиштете у молитви верујући, добићете.

²³И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? и кой Ти е дал тая власт?

²³И кад дође у цркву и стаде учити, приступише к Њему главари свештенички и старешине народне говорећи: Каквом власти то чиниш? И ко ти даде власт ту?

²⁴А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.

²⁴А Исус одговарајући рече им: Ја ћу вас упитати једну реч, коју ако ми кажете, и ја ћу вама казати каквом власти ово чиним.

²⁵Иоановото кръщение от къде беше? от небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:

²⁵Крштење Јованово откуда би? Или с неба, или од људи? А они помишљаваху у себи говорећи: Ако кажемо: С неба, рећи ће нам: Зашто му дакле не веровасте?

²⁶Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Иоана за пророк.

²⁶Ако ли кажемо: Од људи, бојимо се народа; јер сви Јована држаху за пророка.

²⁷И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.

²⁷И одговарајући Исусу рекоше: Не знамо. Рече и Он њима: Ни ја вама нећу казати каквом власти ово чиним.

²⁸Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.

²⁸Шта вам се чини? Човек неки имаше два сина; и дошавши к првом рече: Сине! Иди данас ради у винограду мом.

²⁹А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.

²⁹А он одговарајући рече: Нећу; а после се раскаја и отиде.

³⁰Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде.

³⁰И приступивши к другом рече тако. А он одговарајући рече: Хоћу, господару; и не отиде.

³¹Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

³¹Који је од ове двојице испунио вољу очеву? Рекоше Му: Први. Рече им Исус: Заиста вам кажем да ће цариници и курве пре вас ући у царство Божје.

³²Защото Иоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.

³²Јер дође к вама Јован путем праведним, и не веровасте му; а цариници и курве вероваше му; и ви пошто видесте то, не раскајасте се да му верујете.

³³Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.

³³Другу причу чујте: Беше човек домаћин који посади виноград, и огради га плотом, и ископа у њему пивницу, и начини кулу, и даде га виноградарима и отиде.

³⁴И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.

³⁴А кад се приближи време родовима, посла слуге своје к виноградарима да приме родове његове.

³⁵А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.

³⁵И виноградари похватавши слуге његове једног избише, а једног убише, а једног засуше камењем.

³⁶Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.

³⁶Опет посла друге слуге, више него пре, и учинише им тако исто.

³⁷Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.

³⁷А по том посла к њима сина свог говорећи: Постидеће се сина мог.

³⁸Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.

³⁸А виноградари видевши сина рекоше међу собом: Ово је наследник; ходите да га убијемо, и да нама остане достојање његово.

³⁹И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.

³⁹И ухватише га, па изведоше га напоље из винограда, и убише.

⁴⁰И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?

⁴⁰Кад дође дакле господар од винограда шта ће учинити виноградарима оним?

⁴¹Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.

⁴¹Рекоше Му: Злочинце ће злом смрти поморити; а виноград даће другим виноградарима, који ће му давати родове у своје време.

⁴²Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията [тая дума]: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

⁴²А рече им Исус: Зар нисте никада читали у Писму: Камен који одбацише зидари, он је постао глава од угла; то би од Господа и дивно је у вашим очима.

⁴³Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

⁴³Зато вам кажем да ће се од вас узети царство Божје, и даће се народу који његове родове доноси.

⁴⁴И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.

⁴⁴И ко падне на овај камен разбиће се; а на кога он падне сатрће га.

⁴⁵И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;

⁴⁵И чувши главари свештенички и фарисеји приче Његове разумеше да за њих говори.

⁴⁶но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.

⁴⁶И гледаху да Га ухвате, али се побојаше народа, јер Га држаху за пророка.