¹И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

¹И одговарајући Исус опет рече им у причама говорећи:

²Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

²Царство је небеско као човек цар који начини свадбу сину свом.

³Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

³И посла слуге своје да зову званице на свадбу; и не хтеше доћи.

⁴Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

⁴Опет посла друге слуге говорећи: Кажите званицама: Ево сам обед свој уготовио, и јунци моји и храњеници поклани су, и све је готово; дођите на свадбу.

⁵но те [занемариха] поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

⁵А они не маривши отидоше овај у поље своје, а овај к трговини својој.

⁶а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

⁶А остали ухватише слуге његове, изружише их, и побише их.

⁷И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

⁷А кад то чу цар онај, разгневи се и пославши војску своју погуби крвнике оне, и град њихов запали.

⁸Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

⁸Тада рече слугама својим: Свадба је дакле готова, а званице не бише достојне.

⁹Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

⁹Идите дакле на раскршће и кога год нађете, дозовите на свадбу.

¹⁰И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

¹⁰И изишавши слуге оне на раскршћа сабраше све које нађоше, зле и добре; и столови напунише се гостију.

¹¹А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

¹¹Изашавши пак цар да види госте угледа онде човека необученог у свадбено рухо.

¹²И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

¹²И рече му: Пријатељу! Како си дошао амо без свадбеног руха? А он оћуте.

¹³Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

¹³Тада рече цар слугама: Свежите му руке и ноге, па га узмите те баците у таму најкрајњу; онде ће бити плач и шкргут зуба.

¹⁴Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

¹⁴Јер су многи звани, али је мало избраних.

¹⁵Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

¹⁵Тада отидоше фарисеји и начинише веће како би Га ухватили у речи.

¹⁶И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

¹⁶И послаше к Њему ученике своје с Иродовцима, те рекоше: Учитељу! Знамо да си истинит, и путу Божјем заиста учиш, и не мариш ни за кога, јер не гледаш ко је ко.

¹⁷Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

¹⁷Кажи нам дакле шта мислиш ти? Треба ли дати харач ћесару или не?

¹⁸А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

¹⁸Разумевши Исус лукавство њихово рече: Што ме кушате, лицемери?

¹⁹Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

¹⁹Покажите ми новац харачки. А они донесоше Му новац.

²⁰Той им каза: Чий е този образ и надпис?

²⁰И рече им: Чији је образ овај и натпис?

²¹Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

²¹И рекоше Му: Ћесарев. Тада рече им: Подајте дакле ћесарево ћесару, и Божје Богу.

²²И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

²²И чувши дивише се, и оставивши Га отидоше.

²³В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

²³Тај дан приступише к Њему садукеји који говоре да нема васкрсења, и упиташе Га

²⁴Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

²⁴Говорећи: Учитељу! Мојсије рече: Ако ко умре без деце, да узме брат његов жену његову и да подигне семе брату свом.

²⁵А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

²⁵У нас беше седам браће; и први оженивши се умре, и не имавши порода остави жену своју брату свом.

²⁶също и вторият и третият, до седмият.

²⁶А тако и други, и трећи, све до седмог.

²⁷А подир всички умря и жената.

²⁷А после свих умре и жена.

²⁸И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.

²⁸О васкрсењу дакле кога ће од седморице бити жена? Јер је за свима била.

²⁹А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

²⁹А Исус одговарајући рече им: Варате се, не знајући Писма ни силе Божје.

³⁰Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.

³⁰Јер о васкрсењу нити ће се женити ни удавати; него су као анђели Божји на небу.

³¹А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

³¹А за васкрсење мртвих нисте ли читали шта вам је рекао Бог говорећи:

³²"Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

³²Ја сам Бог Авраамов, и Бог Исаков, и Бог Јаковљев! Није Бог Бог мртвих, него живих.

³³И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.

³³И чувши народ дивљаше се науци Његовој.

³⁴А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

³⁴А фарисеји чувши да посрами садукеје сабраше се заједно.

³⁵И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

³⁵И упита један од њих законик кушајући Га и говорећи:

³⁶Учителю, коя е голямата заповед в закона?

³⁶Учитељу! Која је заповест највећа у закону?

³⁷А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

³⁷А Исус рече му: Љуби Господа Бога свог свим срцем својим, и свом душом својом, и свом мисли својом.

³⁸Това е голямата и първа заповед.

³⁸Ово је прва и највећа заповест.

³⁹А втора, подобна[ на нея], е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

³⁹А друга је као и ова: Љуби ближњег свог као самог себе.

⁴⁰На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

⁴⁰О овима двема заповестима виси сав закон и пророци.

⁴¹И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

⁴¹А кад се сабраше фарисеји, упита их Исус

⁴²Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

⁴²Говорећи: Шта мислите за Христа, чији је син? Рекоше Му: Давидов.

⁴³Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

⁴³Рече им: Како дакле Давид Њега духом назива Господом говорећи:

⁴⁴"Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"

⁴⁴Рече Господ Господу мом: Седи мени с десне стране, док положим непријатеље Твоје подножје ногама Твојим?

⁴⁵Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

⁴⁵Кад дакле Давид назива Њега Господом, како му је син?

⁴⁶И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.

⁴⁶И нико Му не могаше одговорити речи; нити смеде ко од тог дана да Га запита више.