¹Тогава Исус продума на народа и на учениците Си казвайки:

¹Тада Исус рече к народу и ученицима својим

²На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите;

²Говорећи: На Мојсијеву столицу седоше књижевници и фарисеји.

³затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.

³Све дакле што вам кажу да држите, држите и творите; али шта они чине не чините; јер говоре а не чине.

⁴Защото свързват тежки и непоносими бремена, и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат нито с пръста си да ги помръднат.

⁴Него вежу бремена тешка и незгодна за ношење, и товаре на плећа људска; а прстом својим неће да их прихвате.

⁵Но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората; защото разширяват филактериите си {Напомнителки на Божия закон.}, и правят големи полите [на дрехите си],

⁵А сва дела своја чине да их виде људи: раширују своје амајлије, и граде велике скуте на хаљинама својим.

⁶и обичат първото място при угощенията, и първите столове в синагогите,

⁶И траже зачеље на гозбама и прва места по зборницама,

⁷и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: учители.

⁷И да им се клања по улицама, и да их људи зову: Рави! Рави!

⁸Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.

⁸А ви се не зовите Рави; јер је у вас један Рави Христос, а ви сте сви браћа.

⁹И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният.

⁹И оцем не зовите никога на земљи; јер је у вас један Отац који је на небесима.

¹⁰Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос.

¹⁰Нити се зовите Учитељи; јер је у вас један учитељ Христос.

¹¹А по-големият между вас нека ви бъде служител.

¹¹А највећи између вас да вам буде слуга.

¹²Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси.

¹²Јер који се подиже, понизиће се, а који се понижује, подигнуће се.

¹³Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.

¹³Тешко вама књижевници и фарисеји, лицемери, што затварате царство небеско од људи; јер ви не улазите нити дате да улазе који би хтели.

¹⁴[Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже, когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане].

¹⁴Тешко вама књижевници и фарисеји, лицемери, што једете куће удовичке, и лажно се Богу молите дуго; зато ћете већма бити осуђени.

¹⁵Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас.

¹⁵Тешко вама књижевници и фарисеји, лицемери, што проходите море и земљу да би присвојили једног, и кад га присвојите, чините га сином пакленим, удвоје већим од себе.

¹⁶Горко вам слепи водители! които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма задължава се.

¹⁶Тешко вама вође слепе који говорите: Ако се ко куне црквом ништа је; а ако се ко куне златом црквеним крив је.

¹⁷Безумни и слепи! че кое е по-голямо, златото ли или храмът, който е осветил златото?

¹⁷Будале слепе! Шта је веће, или злато, или црква која злато освети.

¹⁸[Казвате] още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.

¹⁸И ако се ко куне олтаром ништа је то, а који се куне даром који је на њему крив је

¹⁹[Безумни и] слепи! че кое е по-голямо, дарът ли, или олтарът, който освещава дара?

¹⁹Будале слепе! Шта је веће, или дар, или олтар који дар освети?

²⁰Прочее, който се кълне в олтара, заклева се в него и във всичко що е върху него.

²⁰Који се дакле куне олтаром, куне се њим и свим што је на њему.

²¹И който се кълне в храма, заклева се в него и в Онзи, Който обитава в него.

²¹И који се куне црквом, куне се њом и Оним што живи у њој.

²²И който се кълне в небето, заклева се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.

²²И који се куне небом, куне се престолом Божјим и Оним који седи на њему.

²³Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате.

²³Тешко вама књижевници и фарисеји, лицемери, што дајете десетак од метвице и од копра и од кима, а остависте шта је најпретежније у закону: правду и милост и веру; а ово је требало чинити и оно не остављати.

²⁴Слепи водители! които прецеждате комара, а камилата поглъщате.

²⁴Вође слепе који оцеђујете комарца а камилу прождирете.

²⁵Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и насилие.

²⁵Тешко вама књижевници и фарисеји, лицемери што чистите споља чашу и зделу а изнутра су пуне грабежа и неправде.

²⁶Слепи фарисеино! очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.

²⁶Фарисеју слепи! Очисти најпре изнутра чашу и зделу да буду и споља чисте.

²⁷Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.

²⁷Тешко вама књижевници и фарисеји, лицемери, што сте као окречени гробови, који се споља виде лепи а унутра су пуни костију мртвачких и сваке нечистоте.

²⁸Също така и вие от вън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

²⁸Тако и ви споља се показујете људима праведни, а изнутра сте пуни лицемерја и безакоња.

²⁹Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате:

²⁹Тешко вама књижевници и фарисеји, лицемери, што зидате гробове пророцима и красите раке праведника,

³⁰Ние, ако бяхме [живели] в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях [в проливане] кръвта на пророците.

³⁰И говорите: Да смо ми били у време својих отаца, не бисмо с њима пристали у крв пророка.

³¹Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците.

³¹Тим само сведочите за себе да сте синови оних који су побили пророке.

³²Допълнете и вие, [прочее], мярката на бащите си.

³²И ви допуните меру отаца својих.

³³Змии! рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?

³³Змије, породи аспидини! Како ћете побећи од пресуде у огањ паклени?

³⁴Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град;

³⁴Зато ево ја ћу к вама послати пророке и премудре и књижевнике; и ви ћете једне побити и распети а једне бити по зборницама својим и гонити од града до града,

³⁵за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара.

³⁵Да дође на вас сва крв праведна што је проливена на земљи од крви Авеља праведног до крви Зарије сина Варахијиног, кога убисте међу црквом и олтаром.

³⁶Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху туй поколение.

³⁶Заиста вам кажем да ће ово све доћи на род овај.

³⁷Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

³⁷Јерусалиме, Јерусалиме, који убијаш пророке и засипаш камењем послане к себи! Колико пута хтех да скупим чеда твоја као што кокош скупља пилиће своје под крила и не хтесте!

³⁸Ето, вашият дом се оставя пуст.

³⁸Ето ће вам се оставити ваша кућа пуста.

³⁹Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име.

³⁹Јер вам кажем: Нећете мене видети одселе док не кажете: Благословљен који иде у име Господње.