¹Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.

¹И ушавши у лађу пређе и дође у свој град.

²И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.

²И гле, донесоше Му узета који лежаше на одру. И видевши Исус веру њихову рече узетом: Не бој се, синко, опраштају ти се греси твоји.

³И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.

³И гле, неки од књижевника рекоше у себи: Овај хули на Бога.

⁴А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?

⁴И видећи Исус помисли њихове рече: Зашто зло мислите у срцима својим?

⁵Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

⁵Јер шта је лакше рећи: Опраштају ти се греси; или рећи: Устани и ходи?

⁶Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

⁶Али да знате да власт има Син човечији на земљи опраштати грехе (тада рече узетом): Устани, узми одар свој и иди дома.

⁷И той стана и отиде у дома си.

⁷И уставши отиде дома.

⁸А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.

⁸А људи видећи чудише се, и хвалише Бога, који је дао власт такву људима.

⁹И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.

⁹И одлазећи Исус оданде виде човека где седи на царини, по имену Матеја, и рече му: Хајде за мном. И уставши отиде за Њим.

¹⁰И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.

¹⁰И кад јеђаше у кући, гле, многи цариници и грешници дођоше и јеђаху с Исусом и с ученицима Његовим.

¹¹И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?

¹¹И видевши то фарисеји говораху ученицима Његовим: Зашто с цариницима и грешницима учитељ ваш једе и пије?

¹²А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

¹²А Исус чувши то рече им: Не требају здрави лекара него болесни.

¹³Но идете и научете се що значи [тази дума]: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].

¹³Него идите и научите се шта значи: Милости хоћу, а не прилога. Јер ја нисам дошао да зовем праведнике но грешнике на покајање.

¹⁴Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?

¹⁴Тада приступише к Њему ученици Јованови говорећи: Зашто ми и фарисеји постимо много, а ученици твоји не посте?

¹⁵Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче, време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят.

¹⁵А Исус рече им: Еда ли могу сватови плакати док је с њима женик? Него ће доћи време кад ће се отети од њих женик, и онда ће постити.

¹⁶Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо.

¹⁶Јер нико не меће нову закрпу на стару хаљину; јер ће се закрпа одадрети од хаљине, и гора ће рупа бити.

¹⁷Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.

¹⁷Нити се лије вино ново у мехове старе; иначе мехови продру се и вино се пролије, и мехови пропадну. Него се лије вино ново у мехове нове, и обоје се сачува.

¹⁸Когато им говореше това, ето, един началник дойде и им се кланяше, и казваше: Дъщеря ми току що умря; но дойди и възложи ръката Си на нея и тя ще оживее.

¹⁸Док Он тако говораше њима, гле, кнез некакав дође и клањаше Му се говорећи: Кћи моја сад умре; него дођи и метни на њу руку своју, и оживеће.

¹⁹И, като стана, Исус отиде подир него, тоже и учениците Му.

¹⁹И уставши Исус за њим пође и ученици Његови.

²⁰И, ето, една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, приближи се изотзад и се допря до полата на дрехата Му;

²⁰И гле, жена која је дванаест година боловала од течења крви приступи састраг и дохвати Му се скута од хаљине Његове.

²¹защото си думаше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.

²¹Јер говораше у себи: Само ако се дотакнем хаљине Његове, оздравићу.

²²А Исус като се обърна и я видя, рече: Дерзай, дъщерьо; твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.

²²А Исус обазревши се и видевши је рече: Не бој се, кћери; вера твоја помогла ти је. И оздрави жена од тог часа.

²³И когато дойде Исус в къщата на началника, и видя свирачите и народа разтревожен, рече:

²³И дошавши Исус у дом кнежев и видевши свираче и људе забуњене

²⁴Идете си, защото момичето не е умряло, но спи. А те Му се присмиваха.

²⁴Рече им: Одступите, јер девојка није умрла, него спава. И подсмеваху Му се.

²⁵А като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.

²⁵А кад истера људе, уђе, и ухвати је за руку, и уста девојка.

²⁶И това се разчу по цялата оная страна.

²⁶И отиде глас овај по свој земљи оној.

²⁷И когато Исус си отиваше оттам, подир Него вървяха двама слепи, които викаха, казвайки: Смили се за нас, Сине Давидов!

²⁷А кад је Исус одлазио оданде, за Њим иђаху два слепца вичући и говорећи: Помилуј нас, сине Давидов!

²⁸И като влезе в къщи, слепите се приближиха до Него; и Исус им каза: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват Му: Вярваме, Господи.

²⁸А кад дође у кућу, приступише к Њему слепци, и рече им Исус: Верујете ли да могу то учинити? А они Му рекоше: Да Господе.

²⁹Тогава Той се допря до очите им, и рече: Нека ви бъде според вярата ви.

²⁹Тада дохвати се очију њихових говорећи: По вери вашој нека вам буде.

³⁰И очите им се отвориха. А Исус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не знае това.

³⁰И отворише им се очи. И запрети им Исус говорећи: Гледајте да нико не дозна.

³¹А те, като излязоха разгласиха славата Му по цялата оная страна.

³¹А они изишавши разгласише Га по свој земљи оној.

³²И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.

³²Кад они пак изиђоше, гле, доведоше к Њему човека немог и бесног.

³³И след като бе изгонен бесът, немият проговори; и множествата се чудеха и думаха: Никога не се е виждало такова нещо в Израиля.

³³И пошто изгна ђавола, проговори неми. И дивљаше се народ говорећи: Никада се тога није видело у Израиљу.

³⁴А фарисеите казваха: Чрез началника на бесовете Той изгонва бесовете.

³⁴А фарисеји говораху: Помоћу кнеза ђаволског изгони ђаволе.

³⁵Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.

³⁵И прохођаше Исус по свим градовима и селима учећи по зборницама њиховим и проповедајући јеванђеље о царству, и исцељујући сваку болест и сваку немоћ по људима.

³⁶А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.

³⁶А гледајући људе сажали Му се, јер беху сметени и расејани као овце без пастира.

³⁷Тогава рече на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците малко;

³⁷Тада рече ученицима својим: Жетве је много, а посленика мало.

³⁸затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

³⁸Молите се, дакле, Господару од жетве да изведе посленике на жетву своју.