¹А когато слезе от хълма, последваха Го големи множества.

¹А кад сиђе с горе, за Њим иђаше народа много.

²И, ето, един прокажен дойде при Него, кланяше Му се и каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.

²И гле, човек губав дође и клањаше Му се говорећи: Господе! Ако хоћеш, можеш ме очистити.

³Тогава[ Исус] простря ръка и се допря до него и рече: Искам; бъди очистен. И на часа му се очисти проказата.

³И пруживши руку Исус, дохвати га се говорећи: Хоћу, очисти се. И одмах очисти се од губе.

⁴И Исус му каза: гледай да не кажеш [това] никому; но, за свидетелство на тях, иди да се покажеш на свещеника, и принеси дара, който Моисей е заповядал.

⁴И рече му Исус: Гледај, ником не казуј, него иди и покажи се свештенику, и принеси дар који је заповедио Мојсије ради сведочанства њима.

⁵А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, казвайки:

⁵А кад уђе у Капернаум, приступи к Њему капетан молећи Га

⁶Господи, слугата ми лежи у дома парализиран, и много се мъчи.

⁶И говорећи: Господе! Слуга мој лежи дома узет, и мучи се врло.

⁷Той му казва: Ще дойда и ще го изцеля.

⁷А Исус му рече: Ја ћу доћи и исцелићу га.

⁸Стотникът в отговор Му рече: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума, и слугата ми ще оздравее.

⁸И капетан одговори и рече: Господе! Нисам достојан да под кров мој уђеш; него само реци реч, и оздравиће слуга мој.

⁹Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва.

⁹Јер и ја сам човек под власти, и имам под собом војнике, па кажем једном: Иди, и иде; и другом: Дођи, и дође; и слузи свом: Учини то, и учини.

¹⁰Исус, като чу това, почуди се, и рече на ония, които идеха изподире: Истина ви казвам, нито в Израиля съм намерил толкова вяра.

¹⁰А кад чу Исус, удиви се и рече онима што иђаху за Њим: Заиста вам кажем: ни у Израиљу толике вере не нађох.

¹¹Но казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад, и ще насядат с Авраама, Исаака и Якова в небесното царство;

¹¹И то вам кажем да ће многи од истока и запада доћи и сешће за трпезу с Авраамом и Исаком и Јаковом у царству небеском:

¹²а чадата на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

¹²А синови царства изгнаће се у таму најкрајњу; онде ће бити плач и шкргут зуба.

¹³Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.

¹³А капетану рече Исус: Иди, и како си веровао нека ти буде. И оздрави слуга његов у тај час.

¹⁴И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.

¹⁴И дошавши Исус у дом Петров виде ташту његову где лежи и грозница је тресе.

¹⁵И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.

¹⁵И прихвати је за руку, и пусти је грозница, и уста, и служаше Му.

¹⁶А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;

¹⁶А увече доведоше к Њему бесних много, и изгна духове речју, и све болеснике исцели:

¹⁷за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе".

¹⁷Да се збуде шта је казао Исаија пророк говорећи: Он немоћи наше узе и болести понесе.

¹⁸И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд [езерото].

¹⁸А кад виде Исус много народа око себе, заповеди ученицима својим да иду на оне стране.

¹⁹И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.

¹⁹И приступивши један књижевник рече Му: Учитељу! Ја идем за Тобом куд год Ти пођеш.

²⁰Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

²⁰Рече њему Исус: Лисице имају јаме и птице небеске гнезда; а Син човечији нема где главе заклонити.

²¹А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

²¹А други од ученика Његових рече Му: Господе! Допусти ми најпре да идем да укопам оца свог.

²²Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

²²А Исус рече њему: Хајде за мном, а остави нека мртви укопавају своје мртваце.

²³И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

²³И кад уђе у лађу, за Њим уђоше ученици Његови.

²⁴И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

²⁴И гле, олуја велика постаде на мору да се лађа покри валовима; а Он спаваше.

²⁵Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!

²⁵И прикучивши се ученици Његови пробудише Га говорећи: Господе! Избави нас, изгибосмо.

²⁶А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}, и настана голяма тишина.

²⁶И рече им: Зашто сте страшљиви, маловерни? Тада уставши запрети ветровима и мору, и постаде тишина велика.

²⁷А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?

²⁷А људи чудише се говорећи: Ко је Овај да Га слушају и ветрови и море?

²⁸И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

²⁸А кад дође на оне стране у земљу гергесинску, сретоше Га два бесна, који излазе из гробова, тако зла да не могаше нико проћи путем оним.

²⁹И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?

²⁹И гле, повикаше: Шта је Теби до нас, Исусе, Сине Божји? Зар си дошао амо пре времена да мучиш нас?

³⁰А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.

³⁰А далеко од њих пасаше велико крдо свиња.

³¹И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.

³¹И ђаволи мољаху Га говорећи: Ако нас изгониш, пошљи нас да идемо у крдо свиња.

³²И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.

³²И рече им: Идите. И они изишавши отидоше у свиње. И гле, навали сво крдо с брега у море, и потопише се у води.

³³А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.

³³А свињари побегоше; и дошавши у град казаше све, и за бесне.

³⁴И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.

³⁴И гле, сав град изиђе на сусрет Исусу; и видевши Га молише да би отишао из њиховог краја.