¹Не съдете, за да не бъдете съдени.

¹Не судите да вам се не суди;

²Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

²Јер каквим судом судите, онаквим ће вам судити; и каквом мером мерите, онаквом ће вам се мерити.

³И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

³А зашто видиш трун у оку брата свог, а брвна у оку свом не осећаш?

⁴Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

⁴Или, како можеш рећи брату свом: Стани да ти извадим трун из ока твог; а ето брвно у оку твом?

⁵Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

⁵Лицемере! Извади најпре брвно из ока свог, па ћеш онда видети извадити трун из ока брата свог.

⁶Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

⁶Не дајте светиње псима; нити мећите бисера свог пред свиње, да га не погазе ногама својим, и вративши се не растргну вас.

⁷Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

⁷Иштите, и даће вам се; тражите, и наћи ћете; куцајте, и отвориће вам се.

⁸защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

⁸Јер сваки који иште, прима; и који тражи, налази; и који куца, отвориће му се.

⁹Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?

⁹Или који је међу вама човек у кога ако заиште син његов хлеба камен да му да?

¹⁰или, ако поиска риба, да му даде змия?

¹⁰Или ако рибе заиште да му да змију?

¹¹И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!

¹¹Кад дакле ви, зли будући, умете даре добре давати деци својој, колико ће више Отац ваш небески дати добра онима који Га моле?

¹²И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е[ същината на] закона и пророците.

¹²Све дакле што хоћете да чине вама људи, чините и ви њима: јер је то закон и пророци.

¹³Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.

¹³Уђите на уска врата; јер су широка врата и широк пут што воде у пропаст, и много их има који њим иду.

¹⁴Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

¹⁴Као што су уска врата и тесан пут што воде у живот, и мало их је који га налазе.

¹⁵Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

¹⁵Чувајте се од лажних пророка, који долазе к вама у оделу овчијем, а унутра су вуци грабљиви.

¹⁶От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

¹⁶По родовима њиховим познаћете их. Еда ли се бере с трња грожђе, или с чичка смокве?

¹⁷Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

¹⁷Тако свако дрво добро родове добре рађа, а зло дрво родове зле рађа.

¹⁸Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

¹⁸Не може дрво добро родова злих рађати, ни дрво зло родова добрих рађати.

¹⁹Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

¹⁹Свако дакле дрво које не рађа род добар, секу и у огањ бацају.

²⁰И тъй, от плодовете им ще ги познаете.

²⁰И тако дакле по родовима њиховим познаћете их.

²¹Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата.

²¹Неће сваки који ми говори: Господе! Господе! Ући у царство небеско; но који чини по вољи Оца мог који је на небесима.

²²В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?

²²Многи ће рећи мени у онај дан: Господе! Господе! Нисмо ли у име Твоје пророковали, и Твојим именом ђаволе изгонили, и Твојим именом чудеса многа творили?

²³Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

²³И тада ћу им ја казати: Никад вас нисам знао; идите од мене који чините безакоње.

²⁴И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара;

²⁴Сваки дакле који слуша ове моје речи и извршује их, казаћу да је као мудар човек који сазида кућу своју на камену:

²⁵и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.

²⁵И удари дажд, и дођоше воде, и дунуше ветрови, и нападоше на кућу ону, и не паде; јер беше утврђена на камену.

²⁶И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък;

²⁶А сваки који слуша ове моје речи а не извршује их, он ће бити као човек луд који сазида кућу своју на песку:

²⁷и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо.

²⁷И удари дажд, и дођоше воде, и дунуше ветрови, и ударише у кућу ону, и паде, и распаде се страшно.

²⁸И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението Му;

²⁸И кад сврши Исус речи ове, дивљаше се народ науци Његовој.

²⁹защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.

²⁹Јер их учаше као Онај који власт има, а не као књижевници.