¹Внимавайте да не вършите [делата на] правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.

¹Пазите да правду своју не чините пред људима да вас они виде; иначе плату немате од Оца свог који је на небесима.

²И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

²Кад дакле дајеш милостињу, не труби пред собом, као што чине лицемери по зборницама и по улицама да их хвале људи. Заиста вам кажем: примили су плату своју.

³А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;

³А ти кад чиниш милостињу, да не зна левица твоја шта чини десница твоја.

⁴за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

⁴Тако да буде милостиња твоја тајна; и Отац твој који види тајно, платиће теби јавно.

⁵И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

⁵И кад се молиш Богу, не буди као лицемери, који радо по зборницама и на раскршћу по улицама стоје и моле се да их виде људи. Заиста вам кажем да су примили плату своју.

⁶А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

⁶А ти кад се молиш, уђи у клет своју, и затворивши врата своја, помоли се Оцу свом који је у тајности; и Отац твој који види тајно, платиће теби јавно.

⁷А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

⁷А кад се молите, не говорите много ко незнабошци; јер они мисле да ће за многе речи своје бити услишени.

⁸И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

⁸Ви дакле не будите као они; јер зна Отац ваш шта вам треба пре молитве ваше;

⁹А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

⁹Овако дакле молите се ви: Оче наш који си на небесима, да се свети име Твоје;

¹⁰да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;

¹⁰Да дође царство Твоје; да буде воља Твоја и на земљи као на небу;

¹¹Дай ни днес ежедневния хляб;

¹¹Хлеб наш потребни дај нам данас;

¹²и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

¹²И опрости нам дугове наше као и ми што опраштамо дужницима својим;

¹³и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].

¹³И не наведи нас у напаст; но избави нас ода зла. Јер је Твоје царство, и сила, и слава ва век. Амин.

¹⁴Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

¹⁴Јер ако опраштате људима грехе њихове, опростиће и вама Отац ваш небески.

¹⁵Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

¹⁵Ако ли не опраштате људима грехе њихове, ни Отац ваш неће опростити вама грехе ваше.

¹⁶А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили[ вече] своята награда.

¹⁶А кад постите, не будите жалосни као лицемери; јер они начине бледа лица своја да их виде људи где посте. Заиста вам кажем да су примили плату своју.

¹⁷А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

¹⁷А ти кад постиш, намажи главу своју, и лице своје умиј,

¹⁸за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

¹⁸Да те не виде људи где постиш, него Отац твој који је у тајности; и Отац твој који види тајно, платиће теби јавно.

¹⁹Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

¹⁹Не сабирајте себи благо на земљи, где мољац и рђа квари, и где лупежи поткопавају и краду;

²⁰Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

²⁰Него сабирајте себи благо на небу, где ни мољац ни рђа не квари, и где лупежи не поткопавају и не краду.

²¹защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

²¹Јер где је ваше благо, онде ће бити и срце ваше.

²²Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;

²²Свећа је телу око. Ако дакле буде око твоје здраво, све ће тело твоје светло бити.

²³но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

²³Ако ли око твоје кварно буде, све ће тело твоје тамно бити. Ако је дакле видело што је у теби тама, а камоли тама?

²⁴Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

²⁴Нико не може два господара служити: јер или ће на једног мрзети, а другог љубити; или једном волети, а за другог не марити. Не можете Богу служити и мамони.

²⁵Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

²⁵Зато вам кажем: не брините се за живот свој, шта ћете јести, или шта ћете пити; ни за тело своје, у шта ћете се обући. Није ли живот претежнији од хране, и тело од одела?

²⁶Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират[: и пак] небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

²⁶Погледајте на птице небеске како не сеју, нити жњу, ни сабирају у житнице; па Отац ваш небески храни их. Нисте ли ви много претежнији од њих?

²⁷И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

²⁷А ко од вас бринући се може примакнути расту свом лакат један?

²⁸И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

²⁸И за одело што се бринете? Погледајте на љиљане у пољу како расту; не труде се нити преду.

²⁹но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

²⁹Али ја вам кажем да ни Соломун у свој својој слави не обуче се као један од њих.

³⁰Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не [ще ли] много повече [да облича] вас маловерци?

³⁰А кад траву у пољу, која данас јесте, а сутра се у пећ баца, Бог тако одева, а камоли вас, маловерни?

³¹И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

³¹Не брините се дакле говорећи: Шта ћемо јести, или, шта ћемо пити, или, чим ћемо се оденути?

³²(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

³²Јер све ово незнабошци ишту; а зна и Отац ваш небески да вама треба све ово.

³³Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

³³Него иштите најпре царство Божје, и правду Његову, и ово ће вам се све додати.

³⁴Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

³⁴Не брините се дакле за сутра; јер сутра бринуће се за се. Доста је сваком дану зла свог.