¹А [Исус] като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

¹А кад Он виде народ, попе се на гору, и седе, и приступише Му ученици Његови.

²И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:

²И отворивши уста своја учаше их говорећи:

³Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

³Благо сиромашнима духом, јер је њихово царство небеско;

⁴Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

⁴Благо онима који плачу, јер ће се утешити;

⁵Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

⁵Благо кроткима, јер ће наследити земљу;

⁶Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

⁶Благо гладнима и жеднима правде, јер ће се наситити;

⁷Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

⁷Благо милостивима, јер ће бити помиловани;

⁸Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

⁸Благо онима који су чистог срца, јер ће Бога видети;

⁹Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

⁹Благо онима који мир граде, јер ће се синови Божји назвати;

¹⁰Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

¹⁰Благо прогнанима правде ради, јер је њихово царство небеско.

¹¹Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

¹¹Благо вама ако вас узасрамоте и успрогоне и кажу на вас свакојаке рђаве речи лажући, мене ради.

¹²радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

¹²Радујте се и веселите се, јер је велика плата ваша на небесима, јер су тако прогонили пророке пре вас.

¹³Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

¹³Ви сте со земљи; ако со обљутави, чим ће се осолити? Она већ неће бити низашта, осим да се проспе напоље и да је људи погазе.

¹⁴Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

¹⁴Ви сте видело свету; не може се град сакрити кад на гори стоји.

¹⁵И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.

¹⁵Нити се ужиже свећа и меће под суд него на свећњак, те светли свима који су у кући.

¹⁶Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

¹⁶Тако да се светли ваше видело пред људима, да виде ваша добра дела, и славе Оца вашег који је на небесима.

¹⁷Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.

¹⁷Не мислите да сам ја дошао да покварим закон или пророке: нисам дошао да покварим, него да испуним.

¹⁸Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

¹⁸Јер вам заиста кажем: докле небо и земља стоји, неће нестати ни најмање словце или једна титла из закона док се све не изврши.

¹⁹И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи [така човеците], най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

¹⁹Ако ко поквари једну од ових најмањих заповести и научи тако људе, најмањи назваће се у царству небеском; а ко изврши и научи, тај ће се велики назвати у царству небеском.

²⁰Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине [правдата] на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

²⁰Јер вам кажем да ако не буде већа правда ваша него књижевника и фарисеја, нећете ући у царство небеско.

²¹Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд".

²¹Чули сте како је казано старима: Не убиј; јер ко убије, биће крив суду.

²²А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака {Безделниче.}, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

²²А ја вам кажем да ће сваки који се гневи на брата свог низашта, бити крив суду; а ако ли ко рече брату свом: Рака! Биће крив скупштини; а ко рече: Будало! Биће крив паклу огњеном.

²³И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

²³Зато дакле ако принесеш дар свој к олтару, и онде се опоменеш да брат твој има нешто на те,

²⁴остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

²⁴Остави онде дар свој пред олтаром, и иди пре те се помири с братом својим, па онда дођи и принеси дар свој.

²⁵Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него [към съдилището], да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

²⁵Мири се са супарником својим брзо, док си на путу с њим, да те супарник не преда судији, а судија да те не преда слузи и у тамницу да те не ставе.

²⁶Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.

²⁶Заиста ти кажем: нећеш изаћи оданде док не даш до последњег динара.

²⁷Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай".

²⁷Чули сте како је казано старима: Не чини прељубе.

²⁸Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

²⁸А ја вам кажем да сваки који погледа на жену са жељом, већ је учинио прељубу у срцу свом.

²⁹Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

²⁹А ако те око твоје десно саблажњава, ископај га и баци од себе: јер ти је боље да погине један од удова твојих неголи све тело твоје да буде бачено у пакао.

³⁰И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

³⁰И ако те десна рука твоја саблажњава, одсеци је и баци од себе: јер ти је боље да погине један од удова твојих неголи све тело твоје да буде бачено у пакао.

³¹Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо".

³¹Тако је казано: Ако ко пусти жену своју, да јој да књигу распусну.

³²А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

³²А ја вам кажем да сваки који пусти жену своју, осим за прељубу, наводи је те чини прељубу; и који пуштеницу узме прељубу чини.

³³Чули сте още, че е било казано на старовременните: "Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си".

³³Још сте чули како је казано старима: Не куни се криво, а испуни шта си се Господу заклео.

³⁴Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

³⁴А ја вам кажем: не куните се никако: ни небом, јер је престо Божји;

³⁵нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

³⁵Ни земљом, јер је подножје ногама Његовим; ни Јерусалимом, јер је град великог Цара.

³⁶Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

³⁶Ни главом својом не куни се, јер не можеш длаке једне беле или црне учинити.

³⁷Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

³⁷Дакле нека буде ваша реч: да - да; не - не; а шта је више од овог, ода зла је.

³⁸Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".

³⁸Чули сте да је казано: Око за око, и зуб за зуб.

³⁹А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

³⁹А ја вам кажем да се не браните ода зла, него ако те ко удари по десном твом образу, обрни му и други;

⁴⁰На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

⁴⁰И који хоће да се суди с тобом и кошуљу твоју да узме, подај му и хаљину.

⁴¹Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

⁴¹И ако те потера ко један сат, иди с њиме два.

⁴²Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

⁴²Који иште у тебе, подај му; и који хоће да му узајмиш, не одреци му.

⁴³Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

⁴³Чули сте да је казано: Љуби ближњег свог, и мрзи на непријатеља свог.

⁴⁴Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

⁴⁴А ја вам кажем: љубите непријатеље своје, благосиљајте оне који вас куну, чините добро онима који на вас мрзе и молите се Богу за оне који вас гоне;

⁴⁵за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

⁴⁵Да будете синови Оца свог који је на небесима; јер Он заповеда свом сунцу, те обасјава и зле и добре, и даје дажд праведнима и неправеднима.

⁴⁶Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

⁴⁶Јер ако љубите оне који вас љубе, какву плату имате? Не чине ли то и цариници?

⁴⁷И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

⁴⁷И ако Бога називате само својој браћи, шта одвише чините? Не чине ли тако и незнабошци?

⁴⁸И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

⁴⁸Будите ви дакле савршени, као што је савршен Отац ваш небески.