¹А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

¹А синови Рувимови и синови Гадови имаху врло много стоке, и видеше земљу јазирску и земљу галадску да је добра за стоку.

²то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

²И дошавши синови Гадови и синови Рувимови рекоше Мојсију и Елеазару свештенику и кнезовима од збора говорећи:

³Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

³Атарот и Девон и Јазир и Намра и Есевон и Елеалија и Севама и Навав и Веан,

⁴земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

⁴Та је земља, коју Господ покори збору израиљском, добра за стоку, а слуге твоје имају стоке.

⁵За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.

⁵Ако смо, рекоше, нашли милост пред тобом, нека се та земља даде слугама твојим у наследство, немој нас водити преко Јордана.

⁶А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

⁶А Мојсије рече синовима Гадовим и синовима Рувимовим: Браћа ће ваша ићи на војску, а ви хоћете овде да останете?

⁷Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?

⁷Зашто обарате срце синовима Израиљевим да не пређу у земљу коју им је дао Господ?

⁸Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;

⁸Тако су учинили оци ваши, кад их послах из Кадис-Варније да уходе земљу;

⁹отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.

⁹И отидоше до потока Есхола, и уходише земљу; и оборише срце синовима Израиљевим да не иду у земљу коју им даде Господ;

¹⁰И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

¹⁰И разгневи се онда Господ, и закле се говорећи:

¹¹Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

¹¹Неће ти људи који изађоше из Мисира, од двадесет година и више, видети земље за коју се заклех Авраму, Исаку и Јакову, јер се не држаше мене сасвим,

¹²освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

¹²Осим Халева, сина Јефонијиног Кенезеја и Исуса сина Навиног, јер се сасвим држаше Господа.

¹³Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

¹³И разгневи се Господ на Израиља, и учини те се потуцаше по пустињи четрдесет година, докле не помре сав онај нараштај који чињаше зло пред Господом.

¹⁴И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

¹⁴А ви сада изађосте на место отаца својих, род грешних људи, да умножавате жестину гнева Господњег на Израиља.

¹⁵Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще [станете причина да] погинат всички тия люде.

¹⁵Ако се одвратите од њега, Он ће га још оставити у пустињи, и тако ћете упропастити сав онај народ.

¹⁶Но те пристъпиха при [Моисея] и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

¹⁶А они приступише опет к њему, и рекоше му: Ми смо ради само торове начинити овде за стада своја и градове за децу своју.

¹⁷а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове [в безопасност] от местните жители.

¹⁷А сами ћемо наоружани јуначки поћи пред синовима Израиљевим, докле их не одведемо на њихово место; а наша деца нека стоје у градовима тврдим ради становника те земље.

¹⁸Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

¹⁸Нећемо се вратити кућама својим докле синови Израиљеви не приме сваки своје наследство.

¹⁹Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

¹⁹Нити ћемо узети наследство с њима с оне стране Јордана ни даље, ако нам допадне наследство с ове стране Јордана према истоку.

²⁰Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

²⁰Тада им рече Мојсије; ако ћете учинити тако и ићи под оружјем пред Господом на војску,

²¹ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

²¹Ако сваки од вас под оружјем пређе преко Јордана пред Господом, докле не отера испред себе непријатеља својих,

²²и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

²²И докле се не покори земља пред Господом, па се онда вратите и не згрешите Господу ни Израиљу, онда ће ова земља припасти вама у наследство пред Господом.

²³Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

²³Ако ли не учините тако, гле, згрешићете Господу, и знајте да ће вас грех ваш стићи.

²⁴Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

²⁴Градите себи градове за децу своју и торове за стоку своју; и шта је изашло из уста ваших, учините.

²⁵И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.

²⁵И рекоше Мојсију синови Гадови и синови Рувимови говорећи: Слуге ће твоје учинити како господар наш заповеда.

²⁶Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

²⁶Деца наша и жене наше, стада наша и сва стока наша овде ће остати у градовима галадским;

²⁷а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

²⁷А слуге ће твоје прећи сваки наоружан, да се бије пред Господом, као што говори господар наш.

²⁸Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините [домове] от племената на израилтяните.

²⁸Тада Мојсије заповеди за њих Елеазару свештенику и Исусу сину Навином и главарима од домова отачких међу синовима Израиљевим,

²⁹Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

²⁹И рече им: Ако пређу синови Гадови и синови Рувимови с вама преко Јордана, сви оружани, да се бију пред Господом, и кад вам буде земља покорена, онда подајте њима земљу галадску у наследство.

³⁰Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

³⁰Ако ли не пређу с вама под оружјем, онда нека им буде наследство међу вама у земљи хананској.

³¹И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.

³¹И одговорише синови Гадови и синови Рувимови говорећи: Како је Господ казао слугама твојим тако ћемо учинити.

³²Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.

³²Прећи ћемо под оружјем пред Господом у земљу хананску, а наше наследство да буде с ове стране Јордана.

³³И тъй, Моисей им даде, [то ест], на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

³³И даде Мојсије синовима Гадовим и синовима Рувимовим и половини племена Манасије сина Јосифовог царство Сиона, цара аморејског и царство Ога, цара васанског, земљу и градове по међама њеним, градове оне земље унаоколо.

³⁴И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

³⁴И саградише синови Гадови Девон и Атарот и Ароир.

³⁵Атротсофан, Язир, Иогвея,

³⁵И Атрот-Софан и Јазир и Јогвеју,

³⁶Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

³⁶И Вет-Нимру и Вет-Аран, градове тврде, и торове за стоку.

³⁷А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

³⁷А синови Рувимови саградише Есевон и Елеалију и Киријатајим,

³⁸Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.

³⁸И Навон и Валмеон преденувши им имена, и Сивму; и надеше друга имена градовима које саградише.

³⁹И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

³⁹А синови Махира, сина Манасијиног отидоше у Галад, и узеше га, и изагнаше Амореје који беху онде.

⁴⁰За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

⁴⁰И Мојсије даде Галад Махиру сину Манасијином, који се онде насели.

⁴¹А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.

⁴¹И Јаир, син Манасијин отиде и узе села њихова и прозва их села Јаирова.

⁴²И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.

⁴²И Навав отиде и узе Кенат са селима његовим, и прозва га Навав по имену свом.