¹И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,

¹Ако има дакле које поучење у Христу, или ако има која утеха љубави, ако има која заједница духа, ако има које срце жалостиво и милост,

²направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.

²Испуните моју радост, да једно мислите, једну љубав имате, једнодушни и једномислени:

³[Не правете] нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.

³Ништа не чините успркос или за празну славу; него понизношћу чините један другог већег од себе.

⁴Не гледайте всеки [само] за своето, но всеки и за чуждото.

⁴Не гледајте сваки за своје, него и за других.

⁵Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

⁵Јер ово да се мисли међу вама шта је и у Христу Исусу,

⁶Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,

⁶Који, ако је и био у обличју Божијем, није се отимао да се упореди с Богом;

⁷но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

⁷Него је понизио сам себе узевши обличје слуге, поставши као и други људи и на очи нађе се као човек.

⁸и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

⁸Понизио сам себе поставши послушан до саме смрти, а смрти крстове.

⁹Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;

⁹Зато и Бог Њега повиси, и дарова Му име које је веће од сваког имена.

¹⁰така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните [същества],

¹⁰Да се у име Исусово поклони свако колено оних који су на небу и на земљи и под земљом;

¹¹и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

¹¹И сваки језик да призна да је Господ Исус Христос на славу Бога Оца.

¹²Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;

¹²Тако, љубазни моји, као што ме свагда слушасте, не само кад сам код вас, него и сад много већма кад нисам код вас, градите спасење своје са страхом и дрхтањем.

¹³Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете [това] и да [го] изработвате.

¹³Јер је Бог што чини у вама да хоћете и учините као што Му је угодно.

¹⁴Вършете всичко без роптание и без препиране,

¹⁴Све чините без вике и премишљања.

¹⁵за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,

¹⁵Да будете прави и цели, деца Божја без мане усред рода неваљалог и поквареног, у коме светлите као видела на свету,

¹⁶като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.

¹⁶Придржавајући реч живота, на моју хвалу за дан Христов, да ми не буде узалуд трчање и труд.

¹⁷Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.

¹⁷Но ако и жртвован будем на жртву и службу вере ваше, радујем се, и радујем се с вама свима.

¹⁸Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.

¹⁸Тако и ви радујте се и будите са мном радосни.

¹⁹А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

¹⁹А надам се у Господа Исуса да ћу скоро послати к вама Тимотија, да се и ја развеселим разабравши како сте ви.

²⁰Защото нямам никой друг на еднакъв дух с [мене], който да се погрижи искрено за вас.

²⁰Јер ниједног немам једнаке мисли са собом који се управо брине за вас.

²¹Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.

²¹Јер сви траже шта је њихово, а не шта је Христа Исуса.

²²А вие знаете неговата изпитана [вярност], че той е служител с мене в [делото] на благовестието, както чадо [слугува] на баща си.

²²А његово поштење познајете, јер као дете оцу са мном је послужио у јеванђељу.

²³Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене,

²³Њега, дакле, надам се да ћу послати одмах како разберем шта је за мене.

²⁴а уверен съм в Господа, че и сам аз скоро ще дойда.

²⁴А надам се у Господу да ћу и сам скоро доћи к вама.

²⁵Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;

²⁵Али нађох за потребно да пошаљем к вама брата Епафродита, свог помагача и другара у војевању, а вашег посланика и слугу моје потребе;

²⁶понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.

²⁶Јер жељаше од срца вас све да види, и жаљаше што сте чули да је боловао.

²⁷И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.

²⁷Јер беше болестан до смрти; но Бог помилова га, не само њега него и мене, да ми не дође жалост на жалост.

²⁸Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;

²⁸Зато га послах скорије, да се обрадујете кад га опет видите, и мени да олакша мало.

²⁹Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,

²⁹Примите га, дакле, у Господу са сваком радости, и такве поштујте;

³⁰понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.

³⁰Јер за дело Христово дође до саме смрти, не маривши за свој живот да накнади у служби мојој што вас немам.