¹Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

¹Приче Соломуна сина Давидовог, цара Израиљевог,

²[Записани] за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

²Да се познаје мудрост и настава, да се разумеју речи разумне,

³За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

³Да се прима настава у разуму, у правди, у суду и у свему што је право,

⁴За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

⁴Да се даје лудима разборитост, младићима знање и помњивост.

⁵За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

⁵Мудар ће слушати и више ће знати, и разуман ће стећи мудрост,

⁶За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

⁶Да разуме приче и значење, речи мудрих људи и загонетке њихове.

⁷Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; [Но] безумните презират мъдростта и поуката.

⁷Почетак је мудрости страх Господњи; луди презиру мудрост и наставу.

⁸Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

⁸Слушај, сине, наставу оца свог, и не остављај науке матере своје.

⁹Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

⁹Јер ће бити венац од милина око главе твоје, и гривна на грлу твом.

¹⁰Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

¹⁰Сине мој, ако би те мамили грешници, не пристај;

¹¹Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

¹¹Ако би рекли: Ходи с нама да вребамо крв, да заседамо правоме низашта;

¹²Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

¹²Прождрећемо их као гроб живе, и свеколике као оне који силазе у јаму;

¹³Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

¹³Свакојаког блага добићемо, напунићемо куће своје плена;

¹⁴Ще хвърлиш жребието си като [един] от нас, Една кесия ще имаме всички; -

¹⁴Бацаћеш жреб свој с нама; један ће нам тоболац бити свима;

¹⁵Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

¹⁵Сине мој, не иди на пут с њима, чувај ногу своју од стазе њихове.

¹⁶Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

¹⁶Јер ногама својим трче на зло и хите да проливају крв.

¹⁷Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

¹⁷Јер се узалуд разапиње мрежа на очи свакој птици;

¹⁸И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

¹⁸А они вребају своју крв и заседају својој души.

¹⁹Такива са пътищата на всеки сребролюбец: [Сребролюбието] отнема живота на завладените от него.

¹⁹Такви су путеви свих лакомих на добитак, који узима душу својим господарима.

²⁰Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

²⁰Премудрост виче на пољу, на улицама пушта глас свој;

²¹Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

²¹У највећој вреви виче, на вратима, у граду говори своје беседе;

²²Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите [до кога] ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

²²Луди, докле ћете љубити лудост? И подсмевачима докле ће бити мио подсмех? И безумни, докле ће мрзети на знање?

²³Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

²³Обратите се на карање моје; ево, изасућу вам дух свој, казаћу вам речи своје.

²⁴Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, [Понеже] простирах ръката си, а никой не внимаваше,

²⁴Што звах, али не хтесте, пружах руку своју, али нико не мари,

²⁵Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

²⁵Него одбацисте сваки савет мој, и карање моје не хтесте примити;

²⁶То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

²⁶Зато ћу се и ја смејати вашој невољи, ругаћу се кад дође чега се бојите;

²⁷Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

²⁷Кад као пустош дође чега се бојите, и погибао ваша као олуја кад дође, кад навали на вас невоља и мука.

²⁸Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

²⁸Тада ће ме звати, али се нећу одазвати; рано ће тражити, али ме неће наћи.

²⁹Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

²⁹Јер мрзише на знање, и страх Господњи не изабраше;

³⁰Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

³⁰Не присташе на мој савет, и презираше сва карања моја.

³¹Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

³¹Зато ће јести плод од путева својих, и наситиће се савета својих.

³²Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

³²Јер ће луде убити мир њихов, и безумне ће погубити срећа њихова.

³³Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

³³Али ко ме слуша боравиће безбрижно, и биће на миру не бојећи се зла.