¹Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,

¹Сине мој, ако примиш речи моје, и заповести моје сахраниш код себе,

²Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,

²Да пази ухо твоје на мудрост, и пригнеш срце своје к разуму,

³Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,

³Ако призовеш мудрост, и к разуму подигнеш глас свој,

⁴Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,

⁴Ако га устражиш као сребро, и као сакривено благо ако добро устражиш;

⁵Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.

⁵Тада ћеш разумети страх Господњи, и познање Божије наћи ћеш.

⁶Защото Господ дава мъдрост, из устата Му [излизат] знание и разум.

⁶Јер Господ даје мудрост, из Његових уста долази знање и разум.

⁷Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,

⁷Чува правима шта доиста јесте, штит је онима који ходе у безазлености,

⁸За да защищава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.

⁸Да би се држали стаза правих, а Он чува пут светаца својих.

⁹Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.

⁹Тада ћеш разумети правду и суд и шта је право, и сваки добри пут.

¹⁰Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,

¹⁰Кад дође мудрост у срце твоје, и знање омили души твојој,

¹¹Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,

¹¹Помњивост ће пазити на те, разум ће те чувати,

¹²За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, -

¹²Избављајући те од зла пута, од људи који говоре опаке ствари,

¹³От ония, които остават пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -

¹³Који остављају праве путе да иду путевима мрачним,

¹⁴На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, -

¹⁴Који се радују зло чинећи, и играју у злим опачинама;

¹⁵Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, -

¹⁵Којих су путеви криви, и сами су опаки на стазама својим;

¹⁶За да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,

¹⁶Избављајући те од жене туђе, од туђинке, која ласка својим речима,

¹⁷(Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,

¹⁷Која оставља вођу младости своје, и заборавља завет Бога свог.

¹⁸Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите {Еврейски: Сенките.};

¹⁸Јер к смрти води дом њен, и к мртвима стазе њене.

¹⁹Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) -

¹⁹Ко год уђе к њој не враћа се, нити излази на пут животни.

²⁰За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.

²⁰Зато ходи путем добрих, и држи се стаза праведничких.

²¹Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,

²¹Јер ће праведници наставати на земљи, и безазлени ће остати на њој.

²²А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.

²²А безбожни ће се истребити са земље, и безаконици ће се ишчупати из ње.