¹Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

¹Сине мој, не заборављај науке моје, и заповести моје нека хране срце твоје.

²Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

²Јер ће ти донети дуг живот, добре године и мир.

³Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

³Милост и истина нека те не оставља; привежи их себи на грло, упиши их на плочи срца свог.

⁴Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

⁴Те ћеш наћи милост и добру мисао пред Богом и пред људима.

⁵Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.

⁵Уздај се у Господа свим срцем својим, а на свој разум не ослањај се.

⁶Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

⁶На свим путевима својим имај Га на уму, и Он ће управљати стазе твоје.

⁷Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

⁷Не мисли сам о себи да си мудар; бој се Господа и уклањај се ода зла.

⁸Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за костите ти.

⁸То ће бити здравље пупку твом и заливање костима твојим.

⁹Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

⁹Поштуј Господа имањем својим и првинама од свега дохотка свог;

¹⁰Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

¹⁰И биће пуне житнице твоје обиља, и пресипаће се вино из каца твојих.

¹¹Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

¹¹Сине мој, не одбацуј наставе Господње, и немој да ти досади карање Његово.

¹²Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

¹²Јер кога љуби Господ оног кара, и као отац сина који му је мио.

¹³Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

¹³Благо човеку који нађе мудрост, и човеку који добије разум.

¹⁴Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея [по-скъпа] от чисто злато.

¹⁴Јер је боље њом трговати него трговати сребром, и добитак на њој бољи је од злата.

¹⁵Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

¹⁵Скупља је од драгог камења, и шта је год најмилијих ствари твојих не могу се изједначити с њом.

¹⁶Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

¹⁶Дуг живот у десници јој је, а у левици богатство и слава.

¹⁷Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

¹⁷Путеви су њени мили путеви и све стазе њене мирне.

¹⁸Тя е дърво на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

¹⁸Дрво је животно онима који се хватају за њу, и ко је год држи срећан је.

¹⁹С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

¹⁹Господ је мудрошћу основао земљу, утврдио небеса разумом.

²⁰Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

²⁰Његовом мудрошћу развалише се бездане и облаци капљу росом.

²¹Сине мой, тия [неща] да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

²¹Сине мој, да ти то не одлази из очију; чувај праву мудрост и разборитост;

²²Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

²²И биће живот души твојој и накит грлу твом.

²³Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

²³Тада ћеш ићи без бриге путем својим, и нога твоја неће се спотаћи.

²⁴Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

²⁴Кад лежеш, нећеш се плашити, и кад почиваш, сладак ће ти бити сан.

²⁵Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

²⁵Нећеш се плашити од нагле страхоте ни од погибли безбожничке кад дође.

²⁶Защото Господ ще бъде твое упование, И ще опази ногата ти да се не хване.

²⁶Јер ће ти Господ бити узданица и чуваће ти ногу да се не ухвати.

²⁷Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да [им] го направиш.

²⁷Не одреци добра онима којима треба, кад можеш учинити.

²⁸Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си [това, което му се пада].

²⁸Не говори ближњему свом: Иди, и дођи други пут, и сутра ћу ти дати, кад имаш.

²⁹Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

²⁹Не куј зло ближњему свом који живи с тобом без бриге.

³⁰Не се карай с някого без причина Като не ти е направил зло.

³⁰Не свађај се ни с ким без узрока, ако ти није учинио зло.

³¹Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

³¹Немој завидети насилнику, ни изабрати који пут његов.

³²Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

³²Јер је мрзак Господу зликовац, а у праведних је тајна његова.

³³Проклятия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

³³Проклетство је Господње у кући безбожниковој, а стан праведнички благосиља.

³⁴Наистина Той се присмива на присмивачите, А на смирените дава благодат.

³⁴Јер подсмевачима Он се подсмева, а кроткима даје милост.

³⁵Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.

³⁵Мудри ће наследити славу, а безумнике ће однети срамота.