¹(По слав. 102). Давидов [псалом]. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене [нека хвали] светото Му име.

¹Благосиљај, душо моја, Господа, и све што је у мени свето име Његово.

²Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.

²Благосиљај, душо моја, Господа, и не заборављај ниједно добро што ти је учинио.

³[Той е], Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;

³Он ти прашта све грехе и исцељује све болести твоје;

⁴[Който] изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;

⁴Избавља од гроба живот твој, венчава те добротом и милошћу;

⁵[Който] насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, [Тъй щото] младостта ти се подновява като на орел.

⁵Испуња добрим жеље твоје, понавља се као у орла младост твоја.

⁶Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.

⁶Господ твори правду и суд свима којима се криво чини.

⁷Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.

⁷Показа путеве своје Мојсију, синовима Израиљевим дела своја.

⁸Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.

⁸Милостив је и добар Господ, спор на гнев и веома благ.

⁹Не ще изобличава винаги, Нито ще държи [гняв] до века.

⁹Не гневи се једнако, нити се довека срди.

¹⁰Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.

¹⁰Не поступа с нама по гресима нашим, нити нам враћа по неправдама нашим.

¹¹Защото колкото е високо небето от земята, [Толкова] голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,

¹¹Него колико је небо високо од земље, толика је милост Његова к онима који Га се боје.

¹²Колкото отстои изток от запад, [Толкова] е отдалечил от нас престъпленията ни.

¹²Колико је исток далеко од запада, толико удаљује од нас безакоња наша.

¹³Както баща жали чадата си, [Така] Господ жали ония, които Му се боят.

¹³Како отац жали синове, тако Господ жали оне који Га се боје.

¹⁴Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.

¹⁴Јер зна грађу нашу, опомиње се да смо прах.

¹⁵Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.

¹⁵Дани су човечији као трава; као цвет у пољу, тако цвета.

¹⁶Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.

¹⁶Дуне ветар на њ, и нестане га, нити ће га више познати место његово.

¹⁷Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците

¹⁷Али милост Господња остаје од века и довека на онима који Га се боје, и правда Његова на синовима синова,

¹⁸На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.

¹⁸Који држе завет Његов, и памте заповести Његове, да их извршују.

¹⁹Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.

¹⁹Господ на небесима постави престо свој, и царство Његово свим влада.

²⁰Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му

²⁰Благосиљајте Господа анђели Његови, који сте силни крепошћу, извршујете реч Његову слушајући глас речи Његове.

²¹Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.

²¹Благосиљајте Господа све војске Његове, слуге Његове, које творите вољу Његову.

²²Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.

²²Благосиљајте Господа сва дела Његова, по свим местима владе Његове! Благосиљај, душо моја Господа!