¹(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

¹Благосиљај, душо моја, Господа! Господе, Боже мој, велик си веома, обукао си се у величанство и красоту.

²Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

²Обукао си светлост као хаљину, разапео небо као шатор;

³Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

³Водом си покрио дворове своје, облаке начинио си да су Ти кола, идеш на крилима ветреним.

⁴Който правиш ангелите Си [силни като] ветровете. И слугите Си [като] огнения пламък;

⁴Чиниш ветрове да су Ти анђели, пламен огњени да су Ти слуге.

⁵Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

⁵Утврдио си земљу на темељима њеним, да се не помести на век века.

⁶Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

⁶Безданом као хаљином оденуо си је; на горама стоје воде.

⁷От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

⁷Од претње Твоје беже, од громовног гласа Твог теку.

⁸Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

⁸Излазе на горе и силазе у долине, на место које си им утврдио.

⁹Положил си предел [на водите], за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

⁹Поставио си међу, преко које не прелазе, и не враћају се да покрију земљу.

¹⁰[Ти си], Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

¹⁰Извео си изворе по долинама, између гора теку воде.

¹¹Напояват всичките полски зверове; С [тях] дивите осли утоляват жаждата си;

¹¹Напајају све звери пољске; дивљи магарци гасе жеђ своју.

¹²При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

¹²На њима птице небеске живе; кроз гране разлеже се глас њихов.

¹³[Ти си], Който поиш планините от високите Си обиталища, [Тъй щото] от плода на Твоите дела се насища земята;

¹³Напајаш горе с висина својих, плодовима дела Твојих сити се земља.

¹⁴Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

¹⁴Дајеш те расте трава стоци, и зелен на корист човеку, да би извадио хлеб из земље.

¹⁵И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

¹⁵И вино весели срце човеку, и лице се светли од уља, и хлеб срце човеку крепи.

¹⁶Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

¹⁶Сите се дрвета Божија, кедри ливански, које си посадио.

¹⁷Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

¹⁷На њима птице вију гнезда; станак је родин на јелама.

¹⁸Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

¹⁸Горе високе дивокозама, камен је уточиште зечевима.

¹⁹Той е определил луната, за [да показва] времената; Слънцето знае [кога] да залязва.

¹⁹Створио си месец да показује времена, сунце познаје запад свој.

²⁰Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

²⁰Стереш таму, и бива ноћ, по којој излази све зверје шумско;

²¹Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

²¹Лавови ричу за пленом, и траже од Бога хране себи.

²²Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

²²Сунце гране, и они се сакривају и лежу у ложе своје.

²³Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

²³Излази човек на посао свој, и на рад свој до вечера.

²⁴Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

²⁴Како је много дела Твојих, Господе! Све си премудро створио; пуна је земља блага Твог.

²⁵Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи [животни], Животни малки и големи.

²⁵Гле, море велико и широко, ту гмижу без броја, животиња мала и велика;

²⁶Там плуват корабите; [Там е и] чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.

²⁶Ту лађе плове, крокодил, ког си створио да се игра по њему.

²⁷Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

²⁷Све Тебе чека, да им дајеш пићу на време.

²⁸Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, [и] те се насищат с блага,

²⁸Дајеш им, примају; отвориш руку своју, сите се добра.

²⁹Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

²⁹Одвратиш лице своје, жалосте се; узмеш им дух, гину, и у прах свој враћају се.

³⁰Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

³⁰Пошаљеш дух свој, постају, и понављаш лице земљи.

³¹Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

³¹Слава Господу увек; нек се весели Господ за дела своја!

³²Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

³²Он погледа на земљу, и она се тресе; дотакне се гора, и диме се.

³³Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

³³Певаћу Господу за живота свог; хвалићу Бога свог док сам год.

³⁴Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

³⁴Нека Му буде мила беседа моја! Веселићу се о Господу.

³⁵Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

³⁵Нека нестане грешника са земље, и безбожника нека не буде више! Благосиљај, душо моја, Господа! Алилуја!