1(По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.
1Хвалите Господа; гласите име Његово; јављајте по народима дела Његова.
2Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.
2Певајте Му и славите Га; казујте сва чудеса Његова.
3Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
3Хвалите се светим именом Његовим; нек се весели срце оних који траже Господа.
4Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.
4Тражите Господа и силу Његову, тражите лице Његово без престанка.
5Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,
5Памтите чудеса Његова која је учинио, знаке Његове и судове уста Његових.
6Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.
6Семе Аврамово слуге су Његове, синови Јаковљеви изабрани Његови.
7Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.
7Он је Господ Бог наш, по свој су земљи судови Његови.
8Всякога помни завета Си; Словото е заповядал [да стои] за хиляда поколения,
8Памти увек завет свој, реч, коју је дао на хиљаду колена.
9Което изговори на Авраама, И клетвата, [с която се закле] на Исаака,
9Шта је заветовао Авраму, и за шта се клео Исаку.
10Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,
10То је поставио Јакову за закон, и Израиљу за завет вечни,
11Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.
11Говорећи: Теби ћу дати земљу хананску у наследни део.
12Когато те бяха [още] малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,
12Тада их још беше мало на број, беше их мало, и беху дошљаци.
13И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,
13Иђаху од народа до народа, из једног царства к другом племену.
14Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,
14Не даде никоме да им науди, и караше за њих цареве:
15[Като каза:] Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми
15"Не дирајте у помазанике моје, и пророцима мојим не чините зла."
16После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.
16И пусти глад на ону земљу; и потре сав хлеб што је за храну.
17Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.
17Посла пред њима човека; у робље продан би Јосиф.
18Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в [притискането от] желязото,
18Оковима стегоше ноге његове, гвожђе тишташе душу његову,
19До като дойде време [да се изпълни] думата му; Защото словото Господно го изпитваше.
19Док се стече реч његова, и реч Господња прослави га.
20Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.
20Посла цар и одреши га; господар над народима, и пусти га.
21Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,
21Постави га господарем над домом својим, и заповедником над свим што имаше.
22За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.
22Да влада над кнезовима његовим по својој вољи, и старешине његове уразумљује.
23Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;
23Тада дође Израиљ у Мисир, и Јаков се пресели у земљу Хамову.
24Гдето [Господ] умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.
24И намножи Бог народ свој и учини га јачег од непријатеља његових.
25Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.
25Преврну се срце њихово те омрзнуше на народ Његов, и чинише лукавство слугама Његовим.
26Прати слугата Си Моисея, [И] Аарона, когото бе избрал.
26Посла Мојсија, слугу свог, Арона изабраника свог.
27Които извършиха всред тях знаменията [Му ]И чудесата [Му] в Хамовата земя.
27Показаше међу њима чудотворну силу Његову и знаке Његове у земљи Хамовој.
28Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите [Му] {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.
28Пусти мрак и замрачи, и не противише се речи Његовој.
29Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.
29Претвори воду њихову у крв, и помори рибу њихову.
30Земята им кипна с жаби [Дори] до вътрешните стаи на царете им.
30Провре земља њихова жабама, и клети царева њихових.
31Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.
31Рече, и дођоше бубине, уши по свим крајевима њиховим.
32Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.
32Место дажда посла на њих град, живи огањ на земљу њихову.
33Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи [всичките] дървета в пределите им.
33И поби чокоте њихове и смокве њихове, и потре дрвета у крајевима њиховим.
34Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,
34Рече, и дођоше скакавци и гусенице небројене;
35Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.
35И изједоше сву траву по земљи њиховој, и поједоше род у пољу њихову.
36Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.
36И поби све првенце у земљи њиховој, првине сваког труда њиховог.
37И изведе [людете Си] със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше [по пътя].
37Изведе Израиљце са сребром и златом, и не беше сустала у племенима њиховим.
38Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.
38Обрадова се Мисир изласку њиховом, јер страх њихов беше на њ пао.
39Разпростря облак да [ги] покрива. И огън да [им] свети нощем.
39Разастре им облак за покривач, и огањ да светли ноћу.
40Те поискаха и Той [им] докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.
40Молише, и посла им препелице, и хлебом их небеским храни.
41Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места [като] река.
41Отвори камен и протече вода, реке протекоше по сувој пустињи.
42Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.
42Јер се опомињаше свете речи своје к Авраму, слузи свом.
43Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.
43И изведе народ свој у радости, избране своје у весељу.
44Даде им земите на народите; И те усвоиха [плода, за който] племената бяха се трудили,
44И даде им земљу народа и труд туђинаца у наследство.
45За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.
45Да би чували заповести Његове, и законе Његове пазили. Алилуја.