¹(По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост [трае] до века.

¹Хвалите Господа, јер је добар, јер је довека милост Његова.

²Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

²Ко ће исказати силу Господњу? Испричати сву славу Његову?

³Блажени ония, които пазят правосъдие; [Блажен] оня, който върши правда на всяко време.

³Благо онима који држе истину и творе право свагда!

⁴Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

⁴Опомени ме се, Господе, по својој милости к народу свом; походи ме помоћу својом,

⁵За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

⁵Да бих видео у добру изабране Твоје, веселио се у весељу народа Твог, хвалио се заједно с наследством Твојим.

⁶Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

⁶Згрешисмо с оцима својим, постасмо кривци, безаконици.

⁷Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

⁷Оци наши у Мисиру не разумеше чудеса Твојих, не опомињаше се великих милости Твојих, и викаше крај мора, крај Црвеног Мора.

⁸При все това [Бог] ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

⁸Али им Он поможе имена свог ради, да би показао силу своју.

⁹Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

⁹Запрети Црвеном Мору, и пресахну; и преведе их преко бездане као преко пустиње;

¹⁰И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

¹⁰И сачува их од руке ненавидникове, и избави их из руке непријатељеве.

¹¹Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

¹¹Покри вода непријатеље њихове, ниједан од њих не оста.

¹²Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

¹²Тада вероваше речима Његовим, и певаше Му хвалу.

¹³[Но] скоро забравиха делата Му, Не чакаха [изпълнението на] намерението Му,

¹³Али брзо заборавише дела Његова, и не почекаше воље Његове.

¹⁴Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

¹⁴Полакомише се у пустињи, и стадоше кушати Бога у земљи где се не живи.

¹⁵И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

¹⁵Он испуни молбу њихову, али посла погибао на душу њихову.

¹⁶Също и на Моисея те завидяха в стана. [И] на Господния светия Аарон.

¹⁶Позавидеше Мојсију и Арону, ког беше Господ осветио.

¹⁷Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

¹⁷Раседе се земља, и прождре Датана и затрпа чету Авиронову.

¹⁸И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

¹⁸И спали огањ чету њихову, и пламен сажеже безбожнике.

¹⁹Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

¹⁹Начинише теле код Хорива, и клањаху се кипу.

²⁰Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

²⁰Мењаху славу своју на прилику вола, који једе траву.

²¹Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

²¹Заборавише Бога, Спаситеља свог, који је учинио велика дела у Мисиру,

²²Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

²²Дивна у земљи Хамовој, страшна на Црвеном Мору.

²³Затова Той каза, че ще ги изтреби; [Само че] избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да [ги] погуби.

²³И хтеде их истребити, да Мојсије изабраник Његов не стаде као у раселини пред Њим, и не одврати јарост Његову да их не истреби.

²⁴Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

²⁴После не марише за земљу жељену, не вероваше речи Његовој.

²⁵А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

²⁵Побунише се у шаторима својим, не слушаше глас Господњи.

²⁶Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

²⁶И Он подиже руку своју на њих, да их побије у пустињи,

²⁷И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по [разни] страни,

²⁷Да побије племе њихово међу народима, и расеје их по земљама.

²⁸Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви [принесени] на мъртви [богове].

²⁸И присташе за Велфегором, и једоше принесено на жртву мртвима.

²⁹И тъй, предизвикаха [Бога] с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

²⁹И расрдише Бога делима својим, и удари у њих погибао.

³⁰Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

³⁰И устаде Финес, и умилостиви, и престаде погибао.

³¹И това му се вмени за правда Из род в род до века.

³¹И то му се прими у правду, од колена до колена довека.

³²Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

³²И разгневише Бога на води Мериви, и Мојсије пострада њих ради;

³³Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та [Моисей] говори несмислено с устните си.

³³Јер дотужише духу његовом, и погреши устима својим.

³⁴[При това], те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

³⁴Не истребише народе, за које им је Господ рекао;

³⁵Но се смесиха с [тия] народи, И се научиха на техните дела;

³⁵Него се помешаше с незнабошцима, и научише дела њихова.

³⁶Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

³⁶Стадоше служити идолима њиховим, и они им бише замка.

³⁷Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

³⁷Синове своје и кћери своје приносише на жртву ђаволима.

³⁸И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

³⁸Проливаше крв праву; крв синова својих и кћери својих, које приношаху на жртву идолима хананским, и оскврни се земља крвним делима.

³⁹Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

³⁹Оскврнише себе делима својим, и чинише прељубу поступањем својим.

⁴⁰Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

⁴⁰И плану гнев Господњи на народ Његов, и омрзну Му део Његов.

⁴¹Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

⁴¹И предаде их у руке незнабожачке, и ненавидници њихови стадоше господарити над њима.

⁴²Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

⁴²Досађиваше им непријатељи њихови, и они бише покорени под власт њихову.

⁴³Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, [Затова] се и унижиха поради беззаконието си.

⁴³Много их је пута избављао, али Га они срдише намерама својим, и бише поништени за безакоње своје.

⁴⁴Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

⁴⁴Али Он погледа на невољу њихову, чувши тужњаву њихову,

⁴⁵Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

⁴⁵И опомену се завета свог с њима, и покаја се по великој милости својој;

⁴⁶Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

⁴⁶И учини, те их стадоше жалити сви који их беху заробили.

⁴⁷Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

⁴⁷Спаси нас, Господе Боже наш, и покупи нас из незнабожаца, да славимо свето име Твоје, да се хвалимо Твојом славом!

⁴⁸Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

⁴⁸Благословен Господ Бог Израиљев од века и довека! И сав народ нека каже: Амин! Алилуја!