¹(По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост [трае] до века.

¹Хвалите Господа, јер је добар; јер је довека милост Његова.

²[Така] нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

²Тако нека кажу које је избавио Господ, које је избавио из руке непријатељеве,

³Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

³Скупио их из земаља, од истока и запада, од севера и мора.

⁴[Едни] се скитат по пустинята, [по] усамотен път, Без да намират населен град

⁴Луташе по пустињи где се не живи, пута граду насељеном не находише;

⁵Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

⁵Беху гладни и жедни, и душа њихова изнемагаше у њима;

⁶Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

⁶Али завикаше ка Господу у тузи својој; и избави их из невоље њихове.

⁷И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

⁷И изведе их на прав пут, који иде у град насељени.

⁸Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

⁸Нека хвале Господа за милост Његову, и за чудеса Његова ради синова људских!

⁹Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

⁹Јер сити душу ташту, и душу гладну пуни добра.

¹⁰[Други] седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

¹⁰Седеше у тами и у сену смртном, оковани у тугу и у гвожђе;

¹¹Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

¹¹Јер не слушаше речи Божијих, и не марише за вољу Вишњег.

¹²Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да [им] помогне.

¹²Он поништи срце њихово страдањем; спотакоше се, и не беше кога да помогне.

¹³Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

¹³Али завикаше ка Господу у тузи својој, и избави их из невоље њихове;

¹⁴Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

¹⁴Изведе их из таме и сена смртног, и раскиде окове њихове.

¹⁵Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

¹⁵Нека хвале Господа за милост Његову, и за чудеса Његова ради синова људских!

¹⁶Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

¹⁶Јер разби врата бронзана, и преворнице гвоздене сломи.

¹⁷[А пък] безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

¹⁷Безумници страдаше за неваљале путеве своје, и за неправде своје.

¹⁸Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

¹⁸Свако се јело гадило души њиховој, и дођоше до врата смртних.

¹⁹Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

¹⁹Али завикаше ка Господу у тузи својој, и избави их из невоље њихове.

²⁰Изпраща словото Си та ги изцелява, И [ги] отървава от ямите, [в които лежат].

²⁰Посла реч своју и исцели их, и избави их из гроба њиховог.

²¹Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

²¹Нека хвале Господа за милост Његову, и за чудеса Његова ради синова људских!

²²И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

²²И нека принесу жртву за хвалу, и казују дела Његова у песмама!

²³Ония [пък], които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

²³Који плове по мору на корабљима, и раде на великим водама,

²⁴Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

²⁴Они су видели дела Господња, и чудеса Његова у дубини.

²⁵Защото, [когато] заповядва и дига бурния вятър, Който повдига [морските] вълни,

²⁵Каже, и диже се силан ветар, и устају вали на њему,

²⁶Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.

²⁶Дижу се до небеса и спуштају до бездана: душа се њихова у невољи разлива;

²⁷Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

²⁷Посрћу и љуљају се као пијани; све мудрости њихове нестаје.

²⁸Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

²⁸Али завикаше ка Господу у тузи својој, и изведе их из невоље њихове.

²⁹Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

²⁹Он обраћа ветар у тишину, и вали њихови умукну.

³⁰Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

³⁰Веселе се кад се стишају, и води их у пристаниште које желе.

³¹Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

³¹Нека хвале Господа за милост Његову, и за чудеса Његова ради синова људских!

³²Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

³²Нека Га узвишују на сабору народном, на скупштини старешинској славе Га!

³³Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

³³Он претвара реке у пустињу, и изворе водене у сухоту,

³⁴Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

³⁴Родну земљу у слану пустару за неваљалство оних који живе на њој.

³⁵Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

³⁵Он претвара пустињу у језера, и суву земљу у изворе водене,

³⁶И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

³⁶И насељава онамо гладне. Они зидају градове за живљење;

³⁷И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

³⁷Сеју поља, саде винограде и сабирају летину.

³⁸Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

³⁸Благосиља их и множе се јако, и стоке им не умањује.

³⁹Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

³⁹Пре их беше мало, падаху од зла и невоље, што их стизаше.

⁴⁰Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;

⁴⁰Он сипа срамоту на кнезове, и оставља их да лутају по пустињи где нема путева.

⁴¹А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

⁴¹Он извлачи убогога из невоље, и племена множи као стадо.

⁴²Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

⁴²Добри виде и радују се, а свако неваљалство затискује уста своја.

⁴³Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват [човеците] за Господните милости.

⁴³Ко је мудар, нека запамти ово, и нека познају милости Господње.