¹(По слав. 113). Когато излезе Израил из Египет, Якововият дом из люде другоезични,

¹Кад изађе Израиљ из Мисира, дом Јаковљев из народа туђег,

²Юда стана светилище [на Бога], Израил Негово владение.

²Јудеја постаде светиња Божија, Израиљ област Његова.

³Морето видя и побягна; Иордан се възвърна назад;

³Море виде и побеже; Јордан се обрати натраг.

⁴Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета.

⁴Горе скакаше као овнови, брдашца као јагањци.

⁵Що ти стана, море, та си побягнало? [На тебе] Иордане, та си се върнал назад?

⁵Шта ти би, море, те побеже и теби, Јордане, те се обрати натраг?

⁶[На вас] планини, та се разиграхте като овни? [На вас] хълмове - като агнета?

⁶Горе, што скачете као овнови, и брдашца, као јагањци?

⁷Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог,

⁷Пред лицем Господњим дрхћи, земљо, пред лицем Бога Јаковљевог.

⁸Който превърна канарата във воден поток, Кременливия камък във воден извор.

⁸Који претвара камен у језеро водено, гранит у извор водени.