¹(По слав. 137) Давидов [псалом]. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

¹Славим Те, Господе, од свега срца свог, пред боговима певам Теби.

²Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

²Поклањам се пред светом црквом Твојом, и славим име Твоје, за доброту Твоју и за истину Твоју; јер си по сваком имену свом подигао реч своју.

³В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.

³У дан, у који зазвах, Ти си ме услишио, дунуо слободу у душу моју.

⁴Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

⁴Славиће Те, Господе, сви цареви земаљски, кад чују речи уста Твојих;

⁵Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

⁵И певаће путеве Господње, јер је велика слава Господња.

⁶Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

⁶Јер је висок Господ, и види ниског, и високог издалека познаје.

⁷Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

⁷Ако пођем у тузи, Ти ћеш ме оживети; на злоћу непријатеља мојих пружићеш руку своју и заклониће ме десница Твоја.

⁸Господ ще извърши това, което [е потребно] за мене. Господи, понеже милостта Ти [трае] до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

⁸Господ ће свршити за мене. Господе! Милост је Твоја довека; дела руку својих не остављај.