¹(По слав. 143). Давидов [псалом]. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

¹Благословен Господ, град мој, који учи руке моје боју, прсте моје рату,

²[Който] ми [показва] милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

²Добротвор мој и ограда моја, уточиште моје и Избавитељ мој, Штит мој, Онај у кога се уздам, који ми покорава народ мој.

³Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

³Господе! Шта је човек, те знаш за њ, и син смртнога, те га пазиш?

⁴Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

⁴Човек је као ништа; дани су његови као сен, који пролази.

⁵Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

⁵Господе! Савиј небеса своја, и сиђи; дотакни се гора, и задимиће се.

⁶Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

⁶Севни муњом, и разагнај их; пусти стреле своје, и распи их.

⁷Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

⁷Пружи руку своју с висине, избави ме и извади ме из воде велике, из руку туђинаца,

⁸Чиито уста говорят суета, И чиято десница [в клетва] е десница на лъжа,

⁸Којих уста говоре ништавне ствари, и којих је десница десница лажна.

⁹Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

⁹Боже! Песму нову певаћу Ти, у псалтир од десет жица удараћу Теби,

¹⁰Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

¹⁰Који дајеш спасење царевима, и Давида слугу свог избављаш од љутог мача.

¹¹Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница [в клетва] е десница на лъжа.

¹¹Избави ме и отми ме из руке туђинаца, којих уста говоре ништавне ствари, и којих је десница десница лажна.

¹²Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

¹²Синови наши нека буду као биље, које весело одрасте у младости; кћери наше као ступови прекрасно израђени у двору;

¹³[Когато] житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, [И] овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

¹³Житнице наше пуне, обилне сваким житом; овце наше нек се множе на хиљаде и на сто хиљада по становима нашим.

¹⁴[Когато] воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

¹⁴Волови наши нека буду товни; нека не буду нападања, ни бежања, ни тужњаве по улицама нашим.

¹⁵[Тогава] блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!

¹⁵Благо народу, у ког је све овако! Благо народу, у ког је Господ Бог!