¹(По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.

¹Хвали, душо моја, Господа.

²Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

²Хвалићу Господа за живота свог, певаћу Богу свом док ме је год.

³Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

³Не уздајте се у кнезове, у сина човечијег, у ког нема помоћи.

⁴Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

⁴Изиђе из њега дух, и врати се у земљу своју: тај дан пропадну све помисли његове.

⁵Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

⁵Благо ономе, коме је помоћник Бог Јаковљев, коме је надање у Господу, Богу његовом,

⁶Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

⁶Који је створио небо и земљу, море и све што је у њима; који држи веру увек,

⁷Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.

⁷Чини суд онима којима се чини криво; даје храну гладнима. Господ дреши свезане,

⁸Господ отваря [очите на] слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

⁸Господ отвара очи слепцима, подиже оборене, Господ љуби праведнике.

⁹Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

⁹Господ чува дошљаке, помаже сироти и удовици; а пут безбожнички превраћа.

¹⁰Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!

¹⁰Господ је цар довека, Бог твој, Сионе, од колена до колена. Алилуја.