1(По слав. 146). Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, [и] хвалението е прилично.
1Хвалите Господа, јер је слатко певати Бога нашег, јер Благоме приликује хвала.
2Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
2Господ зида Јерусалим, сабира расејане синове Израиљеве;
3Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
3Исцељује оне који су скрушеног срца, и лечи туге њихове;
4Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
4Избраја мноштво звезда, и све их зове именом.
5Велик е нашият Господ, и голяма е силата Му; Разумът Му е безпределен.
5Велик је Господ наш и велика је крепост Његова, и разуму Његовом нема мере.
6Господ укрепява кротките, А нечестивите унижава до земята.
6Прихвата смерне Господ, а безбожне понижава до земље.
7Пейте Господу и благодарете [Му]. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
7Редом певајте Господу хвалу, ударајте Богу нашем у гусле.
8Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
8Он застире небо облацима, спрема земљи дажд, чини те расте на горама трава;
9Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
9Даје стоци пићу њену, и вранићима, који вичу к Њему.
10Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
10Не мари за силу коњску, нити су Му мили краци човечији.
11Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост. (По слав. 147).
11Мили су Господу они који Га се боје, који се уздају у милост Његову.
12(1)Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
12Слави, Јерусалиме, Господа; хвали Бога свог, Сионе!
13(2)Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
13Јер Он утврђује преворнице врата твојих, благосиља синове твоје у теби.
14(3)Установява мир в твоите предели, Насища те с най-изрядната пшеница.
14Ограђује међе твоје миром, насићава те једре пшенице.
15(4)Изпраща заповедта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
15Шаље говор свој на земљу, брзо тече реч Његова.
16(5)Дава сняг като вълна, Разпръсква сланата като пепел,
16Даје снег као вуну, сипа иње као пепео.
17(6)Хвърля леда си като уломъци: Пред мраза Му кой може устоя?
17Баца град свој као залогаје, пред мразом Његовим ко ће остати?
18(7)[Пак] изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра Си да духа, и водите текат.
18Пошаље реч своју, и све се раскрави; дуне духом својим, и потеку воде.
19(8)Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
19Он је јавио реч своју Јакову, наредбе и судове своје Израиљу.
20(9)Не е постъпил така с никой [друг народ]; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
20Ово није учинио ни једном другом народу, и судова Његових они не знају. Алилуја!