¹(По слав. 26). Давидов [псалом]. Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша?

¹Господ је видело моје и спасење моје; кога да се бојим? Господ је крепост живота мог; кога да се страшим?

²Когато се приближиха при мене злосторници, Противниците ми и неприятелите ми, За да изядат плътта ми, Те се спънаха и паднаха.

²Ако навале на ме зликовци да поједу тело моје, противници и непријатељи моји, спотаћи ће се и пашће.

³Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност.

³Ако против мене војска у логор стане, неће се уплашити срце моје; ако се на ме рат дигне, ја се ни онда нећу бојати.

⁴Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да [Го] диря в храма Му.

⁴За једно само молим Господа, само то иштем, да живим у дому Господњем све дане живота свог, да гледам красоту Господњу и раним у цркву Његову.

⁵Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, Ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, Ще ме издигне на канара.

⁵Јер би ме сакрио у колиби својој у зло доба; склонио би ме под кровом шатора свог; на камену гору попео би ме.

⁶И сега главата ми ще се издигне Над неприятелите ми, които ме окръжават; И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, Ще пея, да! ще славословя Господа.

⁶Тада бих подигао главу своју пред непријатељима који би ме опколили; принео бих у Његовом шатору жртву хвале; запевао бих и хвалио Господа.

⁷Слушай, Господи, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми.

⁷Чуј, Господе, глас мој, Тебе призивам, смилуј се на ме и услиши ме.

⁸[Когато Ти рече]: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.

⁸Срце моје говори пред Тобом што си рекао: "Тражите лице моје." Тражим лице Твоје, Господе!

⁹Да не скриеш от мене лицето Си; Да не отхвърлиш с гняв слугата Си; Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля, И недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;

⁹Немој одвратити од мене лице своје, немој у гневу оставити слугу свог; буди Помоћник мој; немој ме одбити, и немој ме оставити, Боже, Спаситељу мој!

¹⁰Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере.

¹⁰Јер отац мој и мати моја оставише ме; али Господ нека ме прихвати.

¹¹Научи ме, Господи, пътя Си, И води ме по равна пътека поради ония, които ме причакват.

¹¹Упути ме, Господе, на пут свој и води ме правом стазом поради оних који ме вребају.

¹²Да ме не предадеш на волята на противниците ми; Защото лъжливи свидетели са се дигнали против мене, Които дишат насилие.

¹²Немој ме дати на вољу непријатељима мојим; јер усташе на ме лажни сведоци; али злоба говори сама против себе.

¹³Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни В земята на живите - [бих премалнял].

¹³Верујем да ћу видети доброту Господњу на земљи живих.

¹⁴Чакай Господа; Дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! чакай Господа.

¹⁴Уздај се у Господа, буди слободан; нека буде срце твоје крепко, уздај се у Господа.