¹(По слав. 27). Давидов [псалом]. Към Тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова.

¹К Теби, Господе, вичем; граде мој, немој ми ћутати, да не бих, ако заћутиш, био као они који одлазе у гроб.

²Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище.

²Чуј молитвени глас мој, кад вапим к Теби, кад дижем руке своје к светој цркви Твојој.

³Не ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце [има] злоба.

³Немој ме захватити с грешницима, и с онима који чине неправду, који с ближњима својим мирно говоре, а у срцу им је зло.

⁴Въздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават.

⁴Подај им, Господе, по делима њиховим, по злом поступању њиховом; по делима руку њихових подај им, подај им шта су заслужили.

⁵Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради.

⁵Јер не пазе на дела Господња, и на дела руку Његових. Да их разори и не сазида.

⁶Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми.

⁶Да је благословен Господ, јер услиши глас мољења мог!

⁷Господ е сила моя и щит мой; На Него е уповало сърцето ми, и Той ми помогна; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля.

⁷Господ је крепост моја и штит мој; у Њега се поузда срце моје, и Он ми поможе. Зато се весели срце моје, и песмом својом славим Га.

⁸Господ е сила на [людете Си; ]Той е крепост за избавление на помазаника Си.

⁸Господ је крепост народа свог, и обрана која спасава помазаника Његовог.

⁹Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги до века.

⁹Спаси народ свој, благослови достојање своје; спаси их и уздижи их довека.