¹(По слав. 34). Давидов [псалом. ] Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.

¹Господе! Буди супарник супарницима мојим; удри оне који ударају на ме.

²Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.

²Узми оружје и штит, и дигни се мени у помоћ.

³Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.

³Потегни копље, и пресеци пут онима који ме гоне, реци души мојој: Ја сам спасење твоје.

⁴Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат [да погубят] душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.

⁴Нека се постиде и посраме који траже душу моју; нека се одбију натраг и постиде који ми зло хоће.

⁵Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.

⁵Нека буду као прах пред ветром, и анђео Господњи нека их прогони.

⁶Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.

⁶Нека буде пут њихов таман и клизав, и анђео Господњи нека их тера.

⁷Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха [яма] за душата ми.

⁷Јер низашта застреше мрежом јаму за мене, низашта ископаше јаму души мојој.

⁸Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

⁸Нека дође на њега погибао ненадна, и мрежа коју је наместио нека улови њега, нека он у њу падне на погибао.

⁹А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.

⁹А душа ће се моја радовати о Господу, и веселиће се за помоћ Његову.

¹⁰Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?

¹⁰Све ће кости моје рећи: Господе! Ко је као Ти, који избављаш страдалца од оног који му досађује, и ништега и убогога од оног који га упропашћује?

¹¹Несправедливи свидетели въстават И питат ме за [неща], за които аз не зная [нищо]

¹¹Усташе на ме лажни сведоци; шта не знам, за оно ме питају.

¹²Въздават ми зло за добро, [За да бъде] в оскъдност душата ми.

¹²Плаћају ми зло за добро, и сиротовање души мојој.

¹³А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми [и се повтаряше;]

¹³Ја се у болести њиховој облачих у врећу, мучих постом душу своју, и молитва се моја враћаше у прсима мојим.

¹⁴Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

¹⁴Као пријатељ, као брат поступах; бејах сетан и с обореном главом као онај који за матером жали.

¹⁵Но когато накуцвах в [пътя си], те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха [ме] без да престават.

¹⁵А они се радују кад се ја спотакнем, и купе се, купе се на ме, задају ране, не знам зашто, чупају и не престају.

¹⁶Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.

¹⁶С неваљалим и подругљивим беспосличарима шкргућу на ме зубима својим.

¹⁷Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми [душа.]} от [тия] лъвове.

¹⁷Господе! Хоћеш ли дуго гледати? Отми душу моју од нападања њиховог, од ових лавова јединицу моју.

¹⁸Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.

¹⁸Признаћу Те у сабору великом, усред многог народа хвалићу Те.

¹⁹Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.

¹⁹Да ми се не би светили који ми злобе неправедно, и намигивали очима који мрзе на ме низашта.

²⁰Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.

²⁰Јер они не говоре о миру, него на мирне на земљи измишљају лажне ствари.

²¹Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!

²¹Разваљују на ме уста своја, и говоре: Добро! Добро! Види око наше.

²²Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

²²Видиш, Господе! Немој ћутати; Господе! Немој одступити од мене.

²³Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.

²³Пробуди се, устани на суд мој, Боже мој и Господе, и на парницу моју.

²⁴Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.

²⁴Суди ми по правди својој, Господе, Боже мој, да ми се не свете.

²⁵Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни [се изпълни. ]Нито да кажат: Погълнахме го.

²⁵Не дај да говоре у срцу свом: Добро! То смо хтели! Не дај да говоре: Прождресмо га.

²⁶Да се посрамят и се опозорят заедно [всички] Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.

²⁶Нек се постиде и посраме сви који се радују злу мом, нек се обуку у стид и у срам који се размећу нада мном.

²⁷Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

²⁷Нека се радују и веселе који ми желе правду, и говоре једнако: Велик Господ, који жели мира слузи свом!

²⁸И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.

²⁸И мој ће језик казивати правду Твоју, и хвалу Теби сваки дан.