¹(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

¹Слушајте ово сви народи, пазите сви који живите по васиљени,

²И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

²Простаци и господо, богати и сиромаси.

³Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни [неща];

³Уста ће моја казати премудрост, и срце моје рећи ће разум.

⁴Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

⁴Пригнућу ухо своје к причи, уз гусле ћу отворити загонетку своју.

⁵Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

⁵Чега да се бојим у зле дане, кад ме злоба мојих непријатеља опколи?

⁶От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

⁶Који се уздате у силу своју, и хвалите се великим богатством својим!

⁷Ни един [от тях] не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

⁷Човек неће никако брата ослободити, неће дати Богу откуп за њ.

⁸(Защото [толкова] скъп е откупът на душата им, Щото [всеки] трябва да се оставя от това за винаги),

⁸Велик је откуп за душу, и неће бити никад

⁹Та да живее вечно И да не види изтление.

⁹Да ко довека живи, и не види гроба.

¹⁰Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво [с тях] погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

¹⁰Сви виде где умиру као и незналица и безумник што гину, и остављају другима имање своје.

¹¹Тайната им мисъл е, [че] домовете им [ще траят] вечно, [И] жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

¹¹Они мисле да ће куће њихове трајати довека, и станови њихови од колена на колено; именима својим зову земље;

¹²Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

¹²Али човек у части неће дуго остати, изједначиће се са стоком, коју кољу.

¹³Това е пътят на безумните; Но пак [идещите] подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

¹³Овај им се пут чини пробитачан, и који за њима иду, хвале мисли њихове;

¹⁴Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

¹⁴Али ће их као овце затворити у пакао, смрт ће им бити пастир; и ујутру ходиће по њима праведници, и облик њихов збрисаће пакао раставивши их с насељем.

¹⁵Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

¹⁵Али ће Бог душу моју избавити из руку паклених; јер ме Он прима.

¹⁶Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

¹⁶Не бој се кад се ко богати; кад расте слава дома његовог.

¹⁷Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на [друг] подир него,

¹⁷Јер кад умре, неће ништа понети, нити ће поћи за њим слава његова.

¹⁸Ако и да е облажавал душата си приживе, И [човеците] да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

¹⁸Јер душу његову благосиљају за живота његовог, и славе тебе, што угађаш себи.

¹⁹Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

¹⁹Али ће он отићи у стан отаца својих, где света никад не виде.

²⁰Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

²⁰Човек у части, ако није разуман, изједначиће се са стоком, коју кољу.