1(По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет.15:17. 25:2. 2 Лет. 29:3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
1Бог над боговима, Господ, говори и дозива земљу од истока сунчаног до запада.
2От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
2Са Сиона, који је врх красоте, јавља се Бог.
3Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.
3Иде Бог наш, и не ћути; пред Њим је огањ који прождире, око Њега је бура велика.
4Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, [казвайки:]
4Дозива небо одозго и земљу, да суди народу свом:
5Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
5"Скупите ми свеце моје, који су учинили са мном завет на жртви."
6И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
6(И небеса огласише правду Његову, јер је тај судија Бог.)
7Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
7Слушај, народе мој, шта ћу ти казати, Израиљу, шта ћу ти јавити. Ја сам Бог, Бог твој.
8Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, [които] са винаги пред Мене,
8Нећу те за жртве твоје карати; твоје жртве паљенице свагда су преда мном.
9Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
9Не треба ми узимати телета из дома твог, ни јарића из торова твојих.
10Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
10Јер је моје све горско зверје, и стока по планинама на хиљаде.
11Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
11Знам све птице по горама, и красота пољска преда мном је.
12Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
12Да огладним, не бих теби рекао, јер је моја васиљена и све што је у њој.
13Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
13Зар ја једем месо волујско, или крв јарећу пијем?
14Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
14Принеси Богу хвалу на жртву, и извршуј Вишњему завете своје.
15И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
15Призови ме у невољи својој, избавићу те, и ти ме прослави.
16Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
16А безбожнику рече Бог: Зашто казујеш уредбе моје и носиш завет мој у устима својим?
17Тъй като [сам] ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
17А сам мрзиш на науку, и речи моје бацаш за леђа.
18Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
18Кад видиш лупежа, пристајеш с њим, и с прељубочинцима имаш део.
19Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
19Уста си своја пустио да говоре зло, и језик твој плете преваре.
20Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
20Седиш и говориш на брата свог, сина матере своје опадаш.
21Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; [Но] Аз ще те изоблича, и ще изредя [всичко това] пред очите ти.
21Ти си то чинио, ја ћутах, а ти помисли да сам ја као ти. Обличићу те, метнућу ти пред очи грехе твоје.
22Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да [ви] разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
22Разумејте ово који заборављате Бога! Иначе ћу зграбити, па неће нико избавити.
23Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.
23Онај мене поштује који приноси хвалу на жртву и који је путем на опазу. Ја ћу му показати спасење Божије.