¹За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.

¹Господе! Немој ме покарати у јарости својој, нити ме у гневу свом наказити.

²Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.

²Смилуј се на ме, Господе, јер сам изнемогао; исцели ме, јер су кости моје устрептале,

³Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?

³И душа се моја врло уздрхтала. А Ти, Господе, докле ћеш.

⁴Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;

⁴Обрати се, Господе, избави душу моју, помози ми ради милости своје.

⁵Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята {Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад. Навсякъде думата [шеол] е заменена с} кой ще те славослови?

⁵Јер мртви не спомињу Тебе; у гробу ко ће Те славити?

⁶Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.

⁶Изнемогох уздишући; сваку ноћ квасим одар свој, сузама својим натапам постељу своју.

⁷Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници.

⁷Усахну од жалости око моје, постара се од множине непријатеља мојих.

⁸Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;

⁸Идите од мене сви који чините безакоње, јер Господ чу плач мој.

⁹Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.

⁹Чу Господ молбу моју, Господ молитву моју прими.

¹⁰Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.

¹⁰Нек се постиде и препадну сви непријатељи моји, нека се поврате и постиде одмах.