1(По слав. 85). Давидова молитва. Господи, приклони ухото Си; Послушай ме, защото съм сиромах и немощен.
1Пригни, Господе! Ухо своје и услиши ме, јер сам невољан и ништ.
2Опази душата ми, защото съм посветен; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе.
2Сачувај душу моју, јер сам Твој поклоник. Спаси слугу свог, Боже мој, који се у Те узда.
3Смили се за мене, Господи, Защото към Тебе викам цял ден.
3Смилуј се на ме, Господе, јер к Теби вичем сав дан.
4Развесели душата на слугата Си, Защото към Тебе, Господи, издигам душата си.
4Овесели душу слуге свог, јер к Теби, Господе, подижем душу своју.
5Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, И многомилостив към всички, които Те призовават,
5Јер си Ти, Господе, добар и милосрдан и веома милостив свима који Те призивају.
6Послушай, Господи, молитвата ми. И внимавай на гласа на молбите ми,
6Чуј, Господе, молитву моју, и слушај глас мољења мог.
7В деня на неволята си ще призова Тебе, Защото ще ме послушаш.
7У дан туге своје призивам Те, јер ћеш ме услишити.
8Между боговете няма подобен на Тебе, Господи, Нито [има] дела подобни на Твоите.
8Нема међу боговима таквог какав си Ти, Господе, и нема дела таквих каква су Твоја.
9Всичките народи, които си направил; ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, И ще прославят името Ти.
9Сви народи, које си створио, доћи ће и поклонити се пред Тобом, Господе, и славити име Твоје.
10Защото си велик и вършиш чудесни неща; Само Ти си Бог.
10Јер си Ти велик и твориш чудеса; Ти си један Бог.
11Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце,
11Покажи ми, Господе, пут свој, и ићи ћу у истини Твојој; учини нека се мили срцу мом бојати се имена Твог.
12Ще Те хваля, Господи Боже мой, от все сърце, И ще славя името Ти до века.
12Славићу Те, Господе Боже мој, свим срцем својим, и поштоваћу име Твоје довека.
13Защото голяма е Твоята милост към мене; И Ти си избавил душата ми от най-дълбоката преизподня.
13Јер је милост Твоја велика нада мном, и извадио си душу моју из пакла најдубљег.
14Боже, горделивите се издигнаха против мене, И тълпата на насилниците поиска душата ми; И не поставиха Тебе пред себе си.
14Боже, охолице усташе на мене, и гомила насилника тражи душу моју, и немају Тебе пред собом.
15Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, Дълготърпелив и изобилващ с милост и вярност.
15Али Ти, Господе, Боже милостиви и благи, стрпљиви и богати добротом и истином,
16Обърни се към мене и смили се за мене; Дай силата Си на слугата Си, И избави сина на слугинята Си.
16Погледај на ме и смилуј ми се, дај силу своју слузи свом, и помози сину слушкиње своје;
17Покажи ми знак на благоволението [Си, ]За да [го] видят ония, които ме мразят и да се посрамят За гдето Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил.
17Учини са мном чудо доброте. Нека виде који ме ненавиде, и постиде се, што си ми, Господе, помогао и утешио ме.