1(По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.
1Господе Боже, Спаситељу мој, дању вичем и ноћу пред Тобом.
2Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
2Нек изађе преда Те молитва моја, пригни ухо своје к јауку мом;
3Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.
3Јер је душа моја пуна јада, и живот се мој примаче паклу.
4Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
4Изједначих се с онима који у гроб одлазе, постадох као човек без силе,
5Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
5Као међу мртве бачен, као убијени, који леже у гробу, којих се више не сећаш, и који су од руке Твоје далеко.
6Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
6Метнуо си ме у јаму најдоњу, у таму, у бездану.
7Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
7Отежа ми гнев Твој, и свима валима својим удараш ме.
8Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
8Удаљио си од мене познанике моје, њима си ме омразио; затворен сам, и не могу изаћи.
9Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
9Око моје усахну од јада, вичем Те, Господе, сав дан, пружам к Теби руке своје.
10На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат [и] ще Те хвалят? (Села).
10Еда ли ћеш на мртвима чинити чудеса? Или ће мртви устати и Тебе славити?
11В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в [мястото на] погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?
11Еда ли ће се у гробу приповедати милост Твоја, и истина Твоја у труљењу?
12Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти [дела], И правдата Ти в земята на забравените?
12Еда ли ће у тами познати чудеса Твоја, и правду Твоју где се све заборавља?
13Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
13Али ја, Господе, к Теби вичем, и јутром молитва моја срета Те.
14Господи, защо отхвърляш душата ми? [Защо] криеш лицето Си от мене?
14Зашто, Господе, одбацујеш душу моју, и одвраћаш лице своје од мене?
15От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, [и] в изумление съм.
15Мучим се и издишем од удараца, подносим страхоте Твоје, без надања сам.
16Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
16Гнев Твој стиже ме, страхоте Твоје раздиру ме.
17Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
17Оптечу ме сваки дан као вода, стежу ме одсвуда.
18Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
18Удаљио си од мене друга и пријатеља; познаници моји сакрили су се у мрак.