¹(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

¹Господе! Ти си нам уточиште од колења до колења.

²Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

²Пре него се горе родише и сазда се земља и васиљена, и од века довека, Ти си Бог.

³Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

³Ти враћаш човека у трулеж, и говориш: Вратите се синови људски!

⁴Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И [като] нощна стража.

⁴Јер је хиљада година пред очима Твојим као дан јучерашњи, кад мине, и као стража ноћна.

⁵Като с порой ги завличаш; те стават [като] сън; Заран са като трева, която пораства;

⁵Ти их као поводњем односиш; они су као сан, као трава, која рано вене,

⁶Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

⁶Ујутру цвета и увене, увече се покоси и сасуши.

⁷Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

⁷Јер нас нестаје од гнева Твог, и од јарости Твоје у сметњи смо.

⁸Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

⁸Ставио си безакоња наша преда се, и тајне наше на светлост лица свог.

⁹Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

⁹Сви се дани наши прекраћују од срдње Твоје, године наше пролазе као глас.

¹⁰Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

¹⁰Дана година наших свега има до седамдесет година, а у јачег до осамдесет година: и сам је цвет њихов мука и невоља; јер теку брзо, и ми одлећемо.

¹¹Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

¹¹Ко зна силу гнева Твог и Твоју јарост, да би Те се као што треба бојао?

¹²Научи [ни] така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

¹²Научи нас тако бројати дане наше, да бисмо стекли срце мудро.

¹³Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

¹³Поврати се, Господе! Докле ћеш? Смилуј се на слуге своје.

¹⁴Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

¹⁴Ујутру нас насити доброте своје, и радоваћемо се и веселити у све дане своје.

¹⁵Развесели ни съразмерно с дните, [в които] си ни наскърбявал. И с годините, [в които] сме виждали зло.

¹⁵Обрадуј нас према данима, у које си нас мучио, и према годинама, у које смо гледали невољу.

¹⁶Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

¹⁶Нека се покаже на слугама Твојим дело Твоје, и слава Твоја на синовима њиховим.

¹⁷И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, [да ни ръководи;] И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

¹⁷Нека буде добра воља Господа Бога нашег с нама, и дело руку наших доврши нам, и дело руку наших доврши.