¹(По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

¹Ходите, запевајмо Господу, покликнимо Богу, граду спасења свог!

²Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

²Изађимо пред лице Његово с хвалом, у песмама покликнимо Му!

³Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

³Јер је Господ велик Бог и велик Цар над свим боговима.

⁴В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

⁴У Његовој су руци дубине земаљске, и висине горске Његове су.

⁵Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

⁵Његово је море и Он га је створио, и сухоту руке су Његове начиниле.

⁶Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

⁶Ходите, поклонимо се, припаднимо, клекнимо пред Господом, Творцем својим.

⁷Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

⁷Јер је Он Бог наш, и ми народ паше Његове и овце руке Његове. Сад кад бисте послушали глас Његов:

⁸Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато [Ме] изпитахте в пустинята,

⁸"Немојте да вам одрвени срце ваше као у Мериви, као у дан кушања у пустињи,

⁹Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

⁹Где ме кушаше оци ваши, испиташе и видеше дело моје.

¹⁰Четиридесет години негодувах против [това] поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

¹⁰Четрдесет година срдих се на род онај, и рекох: Ови људи тумарају срцем, и не знају путеве моје;

¹¹Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

¹¹И зато се заклех у гневу свом да неће ући у мир мој."