¹Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото [власти] има, те са отредени от Бога.

¹Свака душа да се покорава властима које владају; јер нема власти да није од Бога, а што су власти, од Бога су постављене.

²Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

²Тако који се супроти власти супроти се наредби Божијој; а који се супроте примиће грех на себе.

³Защото владетелите не [причиняват] страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

³Јер кнезови нису страх добрим делима него злим. Хоћеш ли, пак, да се не бојиш власти, чини добро, и имаћеш хвалу од ње;

⁴понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за [докарване] гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо} този, който върши зло.

⁴Јер је слуга Божји теби за добро. Ако ли зло чиниш, бој се; јер узалуд не носи мача, јер је Божји слуга, осветник на гнев ономе који зло чини.

⁵Затова нужно е да се покорявате не само поради [страх от] гнева, но и заради съвестта.

⁵Тако се ваља покоравати не само од страха него и по савести.

⁶Понеже за тая причина и данък плащате. Защото [владетелите] са Божии служители, които постоянно се занимават с тая [длъжност].

⁶Јер за то и порезе дајете; јер су слуге Божије које су за то исто постављене.

⁷Отдавайте на всички дължимото: комуто [се дължи] данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

⁷Подајте, дакле, свакоме шта сте дужни: коме дакле порезу, порезу; а коме царину, царину; а коме страх, страх; а коме част, част.

⁸Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

⁸И не будите никоме ништа дужни осим да љубите један другог; јер који љуби другог закон испуни.

⁹Понеже [заповедите]: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

⁹Јер ово: Не чини прељубе, не убиј, не укради, не сведочи лажно, не зажели, и ако има још каква друга заповест, у овој се речи извршује, то јест: Љуби ближњег свог као самог себе.

¹⁰Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

¹⁰Љубав не чини зла ближњему; дакле је љубав извршење закона.

¹¹И това [вършете] като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато [изпърво] повярвахме.

¹¹И знајући ово време да је већ час дошао да устанемо од сна; јар нам је сад ближе спасење него ли кад веровасмо.

¹²Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

¹²Ноћ прође, а дан се приближи: да одбацимо, дакле, сва дела тамна, и да се обучемо у оружје видела.

¹³Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

¹³Да ходимо поштено као по дану: не у ждерању и пијанству, не у курварству и нечистоти, не у свађању и зависти;

¹⁴Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

¹⁴Него се обуците у Господа Исуса Христа; и телу не угађајте по жељама.