¹Sølvet har jo sit Leje, som renses, sit sted

¹Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

²Jern hentes op af Jorden, og Sten smeltes om til Kobber.

²Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

³På Mørket gør man en Ende og ransager indtil de dybeste Kroge Mørkets og Mulmets Sten;

³[Човекът] туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

⁴man bryder en Skakt under Foden, og glemte, foruden Fodfæste, hænger de svævende fjernt fra Mennesker.

⁴Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците [рудничарите] се люлеят.

⁵Af Jorden fremvokser Brød, imedens dens Indre omvæltes som af Ild;

⁵Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

⁶i Stenen der sidder Safiren, og der er Guldstøv i den.

⁶Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

⁷Stien derhen er Rovfuglen ukendt, Falkens Øje udspejder den ikke;

⁷Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

⁸den trædes ikke af stolte Vilddyr, Løven skrider ej frem ad den.

⁸Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

⁹På Flinten lægger man Hånd og omvælter Bjerge fra Roden;

⁹[Човекът] простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

¹⁰i Klipperne hugger man Gange, alskens Klenodier skuer Øjet;

¹⁰Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

¹¹man tilstopper Strømmenes Kilder og bringer det skjulte for Lyset.

¹¹И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

¹²Men Visdommen - hvor mon den findes, og hvor er Indsigtens Sted?

¹²Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

¹³Mennesket kender ikke dens Vej, den findes ej i de levendes Land;

¹³Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

¹⁴Dybet siger: "I mig er den ikke!" Havet: "Ej heller hos mig!"

¹⁴Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

¹⁵Man får den ej for det fineste Guld, for Sølv kan den ikke købes,

¹⁵Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

¹⁶den opvejes ikke med Ofirguld, med kostelig Sjoham eller Safir;

¹⁶Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

¹⁷Guld og Glar kan ej måle sig med den, den fås ej i Bytte for gyldne Kar,

¹⁷Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

¹⁸Krystal og Koraller ikke at nævne. At eje Visdom er mere end Perler,

¹⁸Не ще се спомене корал или кристал [за покупката й. ]Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

¹⁹Ætiopiens Topas kan ej måle sig med den, den opvejes ej med det rene Guld.

¹⁹Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

²⁰Men Visdommen - hvor mon den kommer fra, og hvor er Indsigtens Sted?

²⁰От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

²¹Den er dulgt for alt levendes Øje og skjult for Himmelens Fugle;

²¹Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

²²Afgrund og Død må sige: "Vi hørte kun tale derom."

²²Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

²³Gud er kendt med dens Vej, han ved, hvor den har sit Sted;

²³Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

²⁴thi han skuer til Jordens Ender, alt under Himmelen ser han.

²⁴Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

²⁵Dengang han fastsatte Vindens Vægt og målte Vandet med Mål,

²⁵За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

²⁶da han satte en Lov for Regnen, afmærked Tordenskyen dens Vej,

²⁶Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

²⁷da skued og mønstred han den, han stilled den op og ransaged den.

²⁷Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

²⁸Men til Mennesket sagde han: "Se, HERRENs Frygt, det er Visdom, at sky det onde er Indsigt."

²⁸И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.