¹Og Job vedblev at fremsætte sit Tankesprog:

¹И Иов още продължи беседата си като казваше:

²Ak, havde jeg det som tilforn, som dengang Gud tog sig af mig,

²О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

³da hans Lampe lyste over mit Hoved, og jeg ved hans Lys vandt frem i Mørke,

³Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

⁴som i mine modne År, da Guds Fortrolighed var over mit Telt,

⁴Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

⁵da den Almægtige end var hos mig og mine Drenge var om mig,

⁵Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

⁶da mine Fødder vaded i Fløde, og Olie strømmede, hvor jeg stod,

⁶Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

⁷da jeg gik ud til Byens Port og rejste mit Sæde på Torvet.

⁷Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

⁸Når Ungdommen så mig, gemte deo sig, Oldinge rejste sig op og stod,

⁸Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

⁹Høvdinger standsed i Talen og lagde Hånd på Mund,

⁹Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

¹⁰Stormænds Røst forstummed, deres Tunge klæbed til Ganen;

¹⁰Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

¹¹Øret hørte og priste mig lykkelig, Øjet så og tilkendte mig Ære.

¹¹Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

¹²Thi jeg redded den arme, der skreg om Hjælp, den faderløse, der savned en Hjælper;

¹²Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

¹³den, det gik skævt, velsignede mig, jeg frydede Enkens Hjerte;

¹³Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

¹⁴jeg klædte mig i Retfærd, og den i mig, i Ret som Kappe og Hovedbind.

¹⁴Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

¹⁵Jeg var den blindes Øje, jeg var den lammes Fod;

¹⁵Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

¹⁶jeg var de fattiges Fader, udreded den mig ukendtes Sag;

¹⁶Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

¹⁷den lovløses Tænder brød jeg, rev Byttet ud af hans Gab.

¹⁷Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

¹⁸Så tænkte jeg da: "Jeg skal dø i min Rede, leve så længe som Føniksfuglen;

¹⁸Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

¹⁹min Rod kan Vand komme til, Duggen har Nattely i mine Grene;

¹⁹Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

²⁰min Ære er altid ny, min Bue er altid ung i min Hånd!"

²⁰Славата ми зеленее [още] в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

²¹Mig hørte de på og bied, var tavse, mens jeg gav Råd;

²¹Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за [да чуят] съветите ми.

²²ingen tog Ordet, når jeg havde talt, mine Ord faldt kvægende på dem;

²²Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

²³de bied på mig som på Regn, spærred Munden op efter Vårregn.

²³За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

²⁴Mistrøstige smilte jeg til, mit Åsyns Lys fik de ej til at svinde.

²⁴Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не [можаха да] потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

²⁵Vejen valgte jeg for dem og sad som Høvding, troned som Konge blandt Hærmænd, som den, der gav sørgende Trøst.

²⁵Избирах пътя към тях, и седях пръв [помежду им, ]И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.