¹Nu derimod ler de ad mig, Folk, der er yngre end jeg, hvis Fædre jeg fandt for ringe at sætte iblandt mine Hyrdehunde.

¹Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

²Og hvad skulde jeg med deres Hænders Kraft? Deres Ungdomskraft har de mistet,

²Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

³tørrede hen af Trang og Sult. De afgnaver Ørk og Ødemark

³От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

⁴og plukker Melde ved Krattet, Gyvelrødder er deres Brød.

⁴Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

⁵Fra Samfundet drives de bort, som ad Tyve råbes der efter dem.

⁵Бяха изпъдени измежду [човеците], Които викаха подир тях като подир крадци.

⁶De bor i Kløfter, fulde af Rædsler, i Jordens og Klippernes Huler.

⁶Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

⁷De brøler imellem Buske, i Tornekrat kommer de sammen,

⁷Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

⁸en dum og navnløs Æt, de joges med Hug af Lande.

⁸Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

⁹Men nu er jeg Hånsang for dem, jeg er dem et Samtaleemne;

⁹А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

¹⁰de afskyr mig, holder sig fra mig, nægter sig ikke af spytte ad mig.

¹⁰Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

¹¹Thi han løste min Buestreng, ydmyged mig, og foran mig kasted de Tøjlerne af.

¹¹Тъй като [Бог] е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

¹²Til højre rejser sig Ynglen, Fødderne slår de fra mig, bygger sig Ulykkesveje imod mig

¹²Отдясно въстават [тия] изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

¹³min Sti har de opbrudt, de hjælper med til mit Fald, og ingen hindrer dem i det;

¹³Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

¹⁴de kommer som gennem et gabende Murbrud, vælter sig frem under Ruiner,

¹⁴Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се [върху мене].

¹⁵Rædsler har vendt sig imod mig; min Værdighed joges bort som af Storm, min Lykke svandt som en Sky.

¹⁵Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

¹⁶Min Sjæl opløser sig i mig; Elendigheds Dage har ramt mig:

¹⁶И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

¹⁷Natten borer i mine Knogler, aldrig blunder de nagende Smerter.

¹⁷През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

¹⁸Med vældig Kraft vanskabes mit Kød, det hænger om mig, som var det min Kjortel.

¹⁸[Само] с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

¹⁹Han kasted mig ud i Dynd, jeg er blevet som Støv og Aske.

¹⁹[Бог] ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

²⁰Jeg skriger til dig, du svarer mig ikke, du står der og ænser mig ikke;

²⁰Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти [просто] ме поглеждаш.

²¹grum er du blevet imod mig, forfølger mig med din vældige Hånd.

²¹Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

²²Du løfter og vejrer mig hen i Stormen, og dens Brusen gennemryster mig;

²²Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

²³thi jeg ved, du fører mig hjem til Døden, til det Hus, hvor alt levende samles.

²³Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

²⁴Dog, mon den druknende ej rækker Hånden ud og råber om Hjælp, når han går under?

²⁴Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

²⁵Mon ikke jeg græder over den, som havde det hårdt, sørgede ikke min Sjæl for den fattiges Skyld?

²⁵Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

²⁶Jeg biede på Lykke, men Ulykke kom, jeg håbed på Lys, men Mørke kom;

²⁶Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

²⁷ustandseligt koger det i mig, Elendigheds Dage traf mig;

²⁷Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

²⁸trøstesløs går jeg i Sorg, i Forsamlingen rejser jeg mig og råber;

²⁸Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

²⁹Sjakalernes Broder blev jeg, Strudsenes Fælle.

²⁹Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

³⁰Min Hud er sort, falder af, mine Knogler brænder af Hede;

³⁰Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

³¹min Citer er blevet til Sorg, min Fløjte til hulkende Gråd!

³¹[Затова] арфата ми [се измени] в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.