¹Jeg sluttede en Pagt med mit Øje om ikke at se på en Jomfru;

¹Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

²hvad var ellers min Lod fra Gud hist oppe, den Arv, den Almægtige gav fra det høje?

²Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

³Har ikke den lovløse Vanheld i Vente, Udådsmændene Modgang?

³Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

⁴Ser han ej mine Veje og tæller alle mine Skridt?

⁴Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

⁵Har jeg holdt til med Løgn, og hasted min Fod til Svig

⁵Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

⁶på Rettens Vægtskål veje han mig, så Gud kan kende min Uskyld

⁶([Но] нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

⁷er mit Skridt bøjet af fra Vejen, og har mit Hjerte fulgt mine Øjne, hang noget ved mine Hænder,

⁷Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

⁸da gid jeg må så og en anden fortære, og hvad jeg planted, oprykkes med Rode!

⁸То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

⁹Blev jeg en Dåre på Grund at en Kvinde, og har jeg luret ved Næstens Dør,

⁹Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

¹⁰så dreje min Hustru Kværn for en anden, og andre bøje sig over hende!

¹⁰То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

¹¹Thi sligt var Skændselsdåd, Brøde, der drages for Retten,

¹¹Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

¹²ja, Ild, der æder til Afgrunden og sætter hele min Høst i Brand!

¹²Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

¹³Har jeg ringeagtet min Træls og min Trælkvindes Ret, når de trættede med mig,

¹³Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

¹⁴hvad skulde jeg da gøre, når Gud stod op, hvad skulde jeg svare, når han så efter?

¹⁴То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¹⁵Har ikke min Skaber skabt ham i Moders Skød, har en og samme ej dannet os begge i Moders Liv?

¹⁵Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

¹⁶Har jeg afslået ringes Ønske, ladet Enkens Øjne vansmægte,

¹⁶Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

¹⁷var jeg ene om at spise mit Brød, har den faderløse ej spist deraf

¹⁷Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

¹⁸nej, fra Barnsben fostred jeg ham som en Fader, jeg ledede hende fra min Moders Skød.

¹⁸(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

¹⁹Har jeg set en Stakkel blottet for Klæder, en fattig savne et Tæppe

¹⁹Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

²⁰visselig nej, hans Hofter velsigned mig, når han varmed sig i Uld af mine Lam.

²⁰И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

²¹Har jeg løftet min Bånd mod en faderløs, fordi jeg var vis på Medhold i Retten,

²¹Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

²²så falde min Skulder fra Nakken, så rykkes min Arm af Led!

²²То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

²³Thi Guds Rædsel var kommet over mig, og når han rejste sig, magted jeg intet!

²³Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

²⁴Har jeg slået min Lid til Guld, kaldt det rene Guld min Fortrøstning,

²⁴Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

²⁵var det min Glæde, at Rigdommen voksed, og at min Hånd fik sanket så meget,

²⁵Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

²⁶så jeg, hvorledes Sollyset stråled, eller den herligt skridende Måne,

²⁶Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

²⁷og lod mit Hjerte sig dåre i Løn, så jeg hylded dem med Kys på min Hånd

²⁷Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

²⁸også det var Brøde, der drages for Retten, thi da fornægted jeg Gud hist oppe.

²⁸И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

²⁹Var min Avindsmands Fald min Glæd jubled jeg, når han ramtes af Vanheld

²⁹Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

³⁰nej, jeg tillod ikke min Gane at synde, så jeg bandende kræved hans Sjæl.

³⁰(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

³¹Har min Husfælle ej måttet sige: "Hvem mættedes ej af Kød fra hans Bord"

³¹Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

³²nej, den fremmede lå ej ude om Natten, jeg åbned min Dør for Vandringsmænd.

³²(Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

³³Har jeg skjult mine Synder, som Mennesker gør, så jeg dulgte min Brøde i Brystet

³³Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

³⁴af Frygt for den store Hob, af Angst for Stamfrænders Ringeagt, så jeg blev inden Døre i Stilhed!

³⁴Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

³⁵Ak, var der dog en, der hørte på mig! Her er mit Bomærke - lad den Almægtige svare! Havde jeg blot min Modparts Indlæg!

³⁵(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето [виж] тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И [да имах акта] {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

³⁶Sandelig, tog jeg det på min Skulder, kransed mit Hoved dermed som en Krone,

³⁶Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

³⁷svared ham for hvert eneste Skridt og mødte ham som en Fyrste.

³⁷Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да [се] приближа при него-);

³⁸Har min Mark måttet skrige over mig og alle Furerne græde,

³⁸Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

³⁹har jeg tæret dens Kraft uden Vederlag, udslukt dens Ejeres Liv,

³⁹Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

⁴⁰så gro der Tjørn for Hvede og Ukrudt i Stedet for Byg! Her ender Jobs Ord.

⁴⁰Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.