¹Da nu hine tre Mænd ikke mere svarede Job, fordi han var retfærdig i sine egne Øjne,

¹И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.

²blussede Vreden op i Buziten Elihu, Barak'els Søn, af Rams Slægt. På Job vrededes han, fordi han gjorde sig retfærdigere end Gud,

²Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога;

³og på hans tre Venner, fordi de ikke fandt noget Svar og dog dømte Job skyldig.

³тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да [му] намерят отговор.

⁴Elihu havde ventet, så længe de talte med Job, fordi de var ældre end han;

⁴А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото [другите] бяха по-стари от него.

⁵men da han så, at de tre Mænd intet havde at svare, blussede hans Vrede op;

⁵Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.

⁶og Buziten Elihu, Barak'els Søn, tog til Orde og sagde: Ung af Dage er jeg, og I er gamle Mænd, derfor holdt jeg mig tilbage, angst for at meddele eder min Viden;

⁶Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.

⁷jeg tænkte: "Lad Alderen tale og Årenes Mængde kundgøre Visdom!"

⁷Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.

⁸Dog Ånden, den er i Mennesket, og den Almægtiges Ånde giver dem Indsigt;

⁸Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.

⁹de gamle er ikke altid de kloge, Oldinge ved ej altid, hvad Ret er;

⁹Не че [човеците] са велики, [за това] ще са и мъдри, Нито че са стари, [за това] ще разбират правосъдието.

¹⁰derfor siger jeg: Hør mig, lad også mig komme frem med min Viden!

¹⁰Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.

¹¹Jeg biede på, at I skulde tale, lyttede efter forstandige Ord, at I skulde finde de rette Ord;

¹¹Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;

¹²jeg agtede nøje på eder; men ingen af eder gendrev Job og gav Svar på hans Ord.

¹²Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;

¹³Sig nu ikke: "Vi stødte på Visdom, Gud må fælde ham, ikke et Menneske!"

¹³За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.

¹⁴Mod mig har han ikke rettet sin Tale, og med eders Ord vil jeg ikke svare ham.

¹⁴Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.

¹⁵De blev bange, svarer ej mer, for dem slap Ordene op.

¹⁵Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.

¹⁶Skal jeg tøve, fordi de tier og står der uden at svare et Ord?

¹⁶А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?

¹⁷Også jeg vil svare min Del, også jeg vil frem med min Viden!

¹⁷Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.

¹⁸Thi jeg er fuld af Ord, Ånden i mit Bryst trænger på;

¹⁸Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.

¹⁹som tilbundet Vin er mit Bryst, som nyfyldte Vinsække nær ved at sprænges;

¹⁹Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.

²⁰tale vil jeg for at få Luft, åbne mine Læber og svare.

²⁰Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.

²¹Forskel gør jeg ikke og smigrer ikke for nogen;

²¹Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.

²²thi at smigre bruger jeg ikke, snart rev min Skaber mig ellers bort!

²²Защото не зная да лаская; [Иначе] Създателят ми би ме отмахнал веднага.