¹Og Elihu tog til Orde og sagde:

¹И Елиу пак проговаряйки рече:

²"Hør mine Ord, I vise, I forstandige Mænd, lån mig Øre!

²Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

³Thi Øret prøver Ord, som Ganen smager på Mad;

³Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

⁴lad os udgranske, hvad der er Ret, med hinanden skønne, hvad der er godt!

⁴Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

⁵Job sagde jo: "Jeg er retfærdig, min Ret har Gud sat til Side;

⁵Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

⁶min Ret til Trods skal jeg være en Løgner? Skønt brødefri er jeg såret til Døden!"

⁶Въпреки правото ми [считан] съм [за] лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

⁷Er der mon Mage til Job? Han drikker Spot som Vand,

⁷Кой човек е като Иова, Който укорява [Бога], както пие вода,

⁸søger Selskab med Udådsmænd og Omgang med gudløse Folk!

⁸И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

⁹Thi han sagde: "Det båder ikke en Mand, at han har Venskab med Gud!"

⁹Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

¹⁰Derfor, I kloge, hør mig: Det være langt fra Gud af synde, fra den Almægtige at gøre ondt;

¹⁰Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

¹¹nej, han gengælder Menneskets Gerning, handler med Manden efter hans Færd;

¹¹Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

¹²Gud forbryder sig visselig ej, den Almægtige bøjer ej Retten!

¹²Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

¹³Hvo gav ham Tilsyn med Jorden, hvo vogter, mon hele Verden?

¹³Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

¹⁴Drog han sin Ånd tilbage og tog sin Ånde til sig igen,

¹⁴Ако прилепи Той сърцето Си [само] към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си,

¹⁵da udånded Kødet til Hobe, og atter blev Mennesket Støv!

¹⁵То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

¹⁶Har du Forstand, så hør derpå, lån Øre til mine Ord!

¹⁶Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

¹⁷Mon en, der hadede Ret, kunde styre? Dømmer du ham, den Retfærdige, Vældige?

¹⁷Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

¹⁸Han, som kan sige til Kongen: "Din Usling!" og "Nidding, som du er!" til Stormænd,

¹⁸Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

¹⁹som ikke gør Forskel til Fordel for Fyrster ej heller foretrækker rig for ringe, thi de er alle hans Hænders Værk.

¹⁹Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

²⁰Brat må de dø, endda midt om Natten; de store slår han til, og borte er de, de vældige fjernes uden Menneskehånd.

²⁰В една минута умират - да! в полунощ; Людете [им] се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка.

²¹Thi Menneskets Veje er ham for Øje, han skuer alle dets Skridt;

²¹Защото очите на [Бога] са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

²²der er intet Mørke og intet Mulm, som Udådsmænd kan gemme sig i.

²²Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

²³Thi Mennesket sættes der ingen Frist til at møde i Retten for Gud;

²³Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

²⁴han knuser de vældige uden Forhør og sætter andre i Stedet.

²⁴Без [дълго] изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

²⁵Jeg hævder derfor: Han ved deres Gerninger, og ved Nattetide styrter han dem;

²⁵Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

²⁶for deres Gudløshed slås de sønder, for alles Øjne tugter han dem,

²⁶Удря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители,

²⁷fordi de veg borf fra ham og ikke regned hans Veje det mindste,

²⁷Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

²⁸så de voldte, at ringe råbte til ham, og han måtte høre de armes Skrig.

²⁸Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

²⁹Tier han stille, hvo vil dømme ham? Skjuler han sit Åsyn, hvo vil laste ham? Over Folk og Mennesker våger han dog,

²⁹И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично [да ли е сторено това] спрямо народ или спрямо един човек, -

³⁰for at ikke en vanhellig skal herske, en af dem, der er Folkets Snarer.

³⁰За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

³¹Siger da en til Gud: "Fejlet har jeg, men synder ej mer,

³¹Защото, ако някой каже на Бога: Понесох [наказание] без да съм сторил зло;

³²jeg ser det, lær du mig; har jeg gjort Uret, jeg gør det ej mer!"

³²Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

³³skal han da gøre Gengæld, fordi du vil det, fordi du indvender noget? Ja du, ikke jeg, skal afgøre det, så sig da nu, hvad du ved!

³³То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, [казва Бог], а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

³⁴Kloge Folk vil sige til mig som og vise Mænd, der hører mig:

³⁴Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, [ще каже:]

³⁵"Job taler ikke med Indsigt, hans Ord er uoverlagte!

³⁵Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

³⁶Gid Job uden Ophør må prøves, fordi han svarer som slette Folk!

³⁶Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

³⁷Thi han dynger Synd på Synd, han optræder hovent iblandt os og fremfører mange Ord imod Gud!"

³⁷Защото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.