¹Og videre sagde Elihu:

¹И Елиу продължавайки рече:

²Bi nu lidt, jeg har noget at sige dig, thi end har jeg Ord til Forsvar for Gud.

²Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

³Jeg vil hente min Viden langvejsfra og skaffe min Skaber Ret;

³Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;

⁴thi for vist, mine Ord er ikke Opspind, en Mand med fuldkommen Indsigt har du for dig.

⁴Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

⁵Se, Gud forkaster det stive Sind,

⁵Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

⁶den gudløse holder han ikke i Live; de arme lader han få deres Ret,

⁶Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

⁷fra retfærdige vender han ikke sit Blik, men giver dem Plads for stedse hos Konger på Tronen i Højhed.

⁷Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

⁸Og hvis de bindes i Lænker, fanges i Nødens Bånd,

⁸А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

⁹så viser han dem deres Gerning, deres Synder, at de hovmodede sig,

⁹Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

¹⁰åbner deres Øre for Tugt og byder dem vende sig bort fra det onde.

¹⁰Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

¹¹Hvis de så hører og bøjer sig, da ender de deres Dage i Lykke, i liflig Fryd deres År.

¹¹И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

¹²Men hører de ikke, falder de for Sværd og opgiver Ånden i Uforstand.

¹²Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

¹³Men vanhellige Hjerter forbitres; når han binder dem, råber de ikke om Hjælp;

¹³А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат [към Бога] за помощ когато ги връзва;

¹⁴i Ungdommen dør deres Sjæl, deres Liv får Mandsskøgers Lod.

¹⁴Те умират в младост, И животът им [угасва] между мръсните.

¹⁵Den elendige frelser han ved hans Elende og åbner hans Øre ved Trængsel.

¹⁵Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

¹⁶Men dig har Medgangen lokket, du var i Fred for Ulykkens Gab; ingen Trængsel indjog dig Skræk, fuldt var dit Bord af fede Retter.

¹⁶И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

¹⁷Den gudløses som kom til fulde over dig, hans retfærdige Dom greb dig fat.

¹⁷Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; [Затова] съдбата и правосъдието те хващат,

¹⁸Lad dig ikke lokke af Vrede til Spot eller Bødens Storhed lede dig vild!

¹⁸Внимавай да не би жегата [на страданията ти] да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

¹⁹Kan vel dit Skrig gøre Ende på Nøden, eller det at du opbyder al din Kraft?

¹⁹Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

²⁰Ej må du længes efter Natten, som. opskræmmer Folkeslag der, hvor de er;

²⁰Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

²¹var dig og vend dig ikke til Uret, så du foretrækker ondt for at lide.

²¹Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

²²Se, ophøjet er Gud i sin Vælde, hvo er en Lærer som han?

²²Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

²³Hvo foreskrev ham hans Vej, og hvo turde sige: "Du gjorde Uret!"

²³Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

²⁴Se til at ophøje hans Værk, som Mennesker priser i Sang!

²⁴Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

²⁵Alle Mennesker ser det med Fryd, skønt dødelige skuer det kun fra det fjerne.

²⁵В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

²⁶Se, Gud er ophøjet, kan ikke ransages, Tal på hans År kan ikke fides.

²⁶Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

²⁷Thi Dråber drager han ud af Havet, i hans Tåge siver de ned som Regn,

²⁷Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

²⁸og Skyerne lader den strømme og dryppe på mange Folk.

²⁸Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

²⁹Hvo fatter mon Skyernes Vidder eller hans Boligs Bulder?

²⁹Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или [се произвеждат] гърмежите на скинията Му?

³⁰Se, han breder sin Tåge om sig og skjuler Havets Rødder;

³⁰Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

³¹Thi dermed nærer han Folkene, giver dem Brød i Overflod;

³¹(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

³²han hyller sine Hænder i Lys og sender det ud imod Målet;

³²Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

³³hans Torden melder hans Komme, selv Kvæget melder hans Optræk.

³³Шумът й известява за това, И добитъкът - за [пламъка], който възлиза.