¹Ja, derover skælver mit Hjerte, bævende skifter det Sted!

¹Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

²Lyt dog til hans bragende Røst, til Drønet, der går fra hans Mund!

²Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

³Han slipper det løs under hele Himlen, sit Lys til Jordens Ender;

³Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

⁴efter det brøler hans Røst, med Højhed brager hans Torden; han sparer ikke på Lyn, imedens hans Stemme høres.

⁴След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

⁵Underfuldt lyder Guds Tordenrøst, han øver Vælde, vi fatter det ej.

⁵Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

⁶Thi han siger til Sneen: "Fald ned på Jorden!" til Byger og Regnskyl: "Bliv stærke!"

⁶Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

⁷For alle Mennesker sætter han Segl, at de dødelige alle må kende hans Gerning.

⁷Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата [Му].

⁸De vilde Dyr søger Ly og holder sig i deres Huler:

⁸Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

⁹Fra Kammeret kommer der Storm, fra Nordens Stjerner Kulde.

⁹От помещението си иде бурята, И студът от [ветровете] що разпръскват [облаците].

¹⁰Ved Guds Ånde bliver der Is, Vandfladen lægges i Fængsel.

¹⁰Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

¹¹Så fylder han Skyen med Væde, Skylaget spreder hans Lys;

¹¹Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

¹²det farer hid og did og bugter sig efter hans Tanke og udfører alt, hvad han byder, på hele den vide Jord,

¹²Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

¹³hvad enten han slynger det ud som Svøbe, eller han sender det for at velsigne.

¹³Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

¹⁴Job du må lytte hertil, træd frem og mærk dig Guds Underværker!

¹⁴Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

¹⁵Fatter du, hvorledes Gud kan magte dem og lade Lys stråle frem fra sin Sky?

¹⁵Разбираш ли как им налага Бог [волята Си]. И прави светкавицата да свети от облака Му?

¹⁶Fatter du Skyernes Svæven, den Alvises Underværker?

¹⁶Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

¹⁷Du, hvis Klæder ophedes, når Jorden døser ved Søndenvind?

¹⁷Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния [вятър].

¹⁸Hvælver du Himlen sammen med ham, fast som det støbte Spejl?

¹⁸Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

¹⁹Lær mig, hvad vi skal sige ham! Intet kan vi få frem for Mørke.

¹⁹Научи ни що да Му кажем, [Защото] поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим [думите си].

²⁰Meldes det ham, at jeg taler? Siger en Mand, at han er fra Samling?

²⁰Ще Му се извести ли, че желая да говоря, [Като зная че], ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

²¹Og nu: Man ser ej Lyset, skygget af mørke Skyer, men et Vejr farer hen og renser Himlen,

²¹И сега [човеците] не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

²²fra Norden kommer en Lysning. Over Gud er der frygtelig Højhed,

²²Та е дошло златозарно сияние от север; [А как ще погледнат на] Бога, у Когото е страшна слава!

²³og den Almægtige finder vi ikke. Almægtig og rig på Retfærd bøjer han ikke Retten;

²³Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

²⁴derfor frygter Mennesker ham, men af selv kloge ænser han ingen.

²⁴Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.